Търсене в текстове за 'вглъбен вглъбяв'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 152 резултата от 94 текста с части от думите : 'вглъбен вглъбяв'.

1. 03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ . GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

В това време Гьоте е изцяло вглъбен в тези изследвания.
В това време Гьоте е изцяло вглъбен в тези изследвания. Споменатият слонов череп е нарисуван от Вайз от много страни по метода на Кампер, като Гьоте го сравнява с един притежаван от него голям череп повече от спойките не са били сраснати. На този череп той прави още една важна забележка. Дотогава се е приемало че при всички животни резците са просто вмъкнати в междучелюстната кост, докато кучешките зъби принадлежат на костта на горната челюст; само слонът правел изключение от това. Че това не е така, му показва също и онзи череп, както той пише в едно писмо на Хердер. В едно пътуване до Айзенах и Брауншвайг, което Гьоте предприема през това лято, той продължава да се занимава с остеологични проучвания.
към текста >>

2. 09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Човекът се вглъбява в света и познава това, което може да се изгради по-нататък върху основата, която е поставена, той съзира това, което Първичният Дух е набелязал, и изпълнява набелязаното.
В притежание на нейните истини човекът се чувства повдигнат; неговото научно изследване добива едно ново осветление. Едва сега той знае, че е свързан най-непосредствено с ядката на света, че той открива тази ядка, която остава скрита за всички други същества, че в него се изявява мировия Дух, че този миров Дух му е вроден. Той вижда в самия себе си довършителя на мировия процес; вижда, че е призван да довърши това, което другите сили на света не могат, че той трябва да постави венеца на сътворението. Ако религията учи, че Бог създаде човека по образ и подобие свое, то нашата теория на познанието учи, че Бог е довел сътворението въобще само до определена точка. Тогава той е създал човека и този последният, позовавайки себе си и оглеждайки се около себе си поставя задачата да действа по-нататък, да завърши това, което Първичната Сила е започнала. Човекът се вглъбява в света и познава това, което може да се изгради по-нататък върху основата, която е поставена, той съзира това, което Първичният Дух е набелязал, и изпълнява набелязаното. Така теорията на познанието е същевременно учението за значението и определението на човека; и тя решава тази задача /за "определението на човека"/ по много по-определен начин отколкото Фихте направи това на прехода между 18-я и 19-я век. Чрез постройката на мислите на този силен дух съвсем не се стига до онова пълно задоволяване, което трябва да ни достави една истинска теория на познанието.
към текста >>

3. 19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.* GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Но довеждайки я до тази самотност, тя кали нейните сили, благодарение на което душата стана способна така да се вглъбява в себе си, че заставайки на своите първични основи, да стои едновременно в най-дълбоката действителност на света.
Той намира, че постигането на едно съзнание проникващо в духовния свят може да бъде един факт за една душа, която се отдава на определени описаните упражнения. И той познава като един резултат на това съзнание, че душата продължава по охарактеризирания начин в духовния свят. Разглеждайки историята на философията от времето, когато в Гърция проблясва мисълта, за него се разкрива пътят да стигне и философски до убеждението, че ние намираме истинската същина на душата тогава, когато разглеждаме обикновените душевни изживявания като повърхност, под която трябва да слезем. Мисълта се оказа възпитател на душата. Тя доведе душата до там, да бъде напълно самотна в себесъзнателния Аз. Но довеждайки я до тази самотност, тя кали нейните сили, благодарение на което душата стана способна така да се вглъбява в себе си, че заставайки на своите първични основи, да стои едновременно в най-дълбоката действителност на света. Защото от гледна точка на охарактеризирания тук духовнонаучен светоглед не се предприема опит да се стигне зад сетивния свят със средствата на обикновеното съзнание чрез просто размишление /хипотетизиране/. Признава се, че за това обикновеното съзнание свръхсетивният свят трябва да бъде забулен и че душата трябва да проникне в свръхсетивния свят чрез своето собствено преобразование, ако иска да добие едно съзнание за него.
към текста >>

4. 05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Две неща са несъвместими: дейното сътворяване и вглъбеното съпоставяне.
Две неща са несъвместими: дейното сътворяване и вглъбеното съпоставяне. Това се знае още от Първа книга Мойсеева. В първите шест Вселенски дни Бог сътворил света и едва след като той бил налице, се създала възможност да бъде огледан: „И видя Бог всичко, що създаде, и ето, то беше твърде добро" (Бит. 1:31). Така е и с нашето мислене. Ако искаме да го наблюдаваме, то първо трябва да бъде налице.
към текста >>

5. 06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ GA_4 Философия на свободата

Когато съм вглъбен във възприятието на даден обект, първоначално имам съзнание само за него.
С това нашето разсъждение се пренася от обекта на възприятието върху неговия субект. Аз възприемам не само други неща, но и себе си. Възприятието на самия себе си съдържа на първо място това, че аз съм трайното в сравнение с непрекъснато идващите и отиващи си възприятийни образи. Възприятието на Аза може да се появи в моето съзнание винаги, докато имам други възприятия. Когато съм вглъбен във възприятието на даден обект, първоначално имам съзнание само за него. После към него може да се прибави възприятието на моето себе. Тогава аз вече осъзнавам не само обекта, но и моята личност, която противостои на обекта и го наблюдава. Аз не само виждам едно дърво, но и зная, че аз съм онзи, който го вижда. Освен това разбирам, че докато наблюдавам дървото, у мен протича някакъв процес. Когато дървото изчезне от моя кръгозор, за съзнанието ми остава следа от този процес: Един образ на дървото.
към текста >>

6. 07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

От това гледище го оттласва самовглъбяването, което изобщо не му дава да хвърли поглед към действителността, каквато наивното съзнание смята, че я има пред себе си.
По този начин погледът му се отмества от онова, което се намира вън в света и се насочва към вътрешния му свят, към живота на неговите представи. Той започва да разсъждава: Аз не мога да имам отношение към никой предмет и към никой процес, ако у мен не се появи някаква представа. А от установяването на това фактическо положение има само една крачка до схващането: но нали аз изживявам само моите представи; някакъв външен свят ми е известен само дотолкова, доколкото той е представа в мен. Това мнение води до изоставяне на наивното гледище за действителността, което човекът застъпва, преди всеки размисъл относно своята връзка със света. От това гледище му се струва, че има работа с действителни неща. От това гледище го оттласва самовглъбяването, което изобщо не му дава да хвърли поглед към действителността, каквато наивното съзнание смята, че я има пред себе си. Самовглъбяването го кара да се вглежда само в своите представи; те се вмъкват между собствената същност и някакъв уж действителен свят, какъвто наивното гледище вярва, че може да утвърждава. През вмъкналия се свят на представите човекът вече не може да види една такава действителност. Той трябва да приеме, че е сляп за тази действителност. Така възниква мисълта за някакво недостижимо за познанието „нещо само за себе си". Тази мисловна конструкция не ще може да се избегне докато се остава неотлъчно при разглеждането на връзката, която човекът като че ли създава със света посредством живота на своите представи.
към текста >>

Самовглъбяването го кара да се вглежда само в своите представи; те се вмъкват между собствената същност и някакъв уж действителен свят, какъвто наивното гледище вярва, че може да утвърждава.
Той започва да разсъждава: Аз не мога да имам отношение към никой предмет и към никой процес, ако у мен не се появи някаква представа. А от установяването на това фактическо положение има само една крачка до схващането: но нали аз изживявам само моите представи; някакъв външен свят ми е известен само дотолкова, доколкото той е представа в мен. Това мнение води до изоставяне на наивното гледище за действителността, което човекът застъпва, преди всеки размисъл относно своята връзка със света. От това гледище му се струва, че има работа с действителни неща. От това гледище го оттласва самовглъбяването, което изобщо не му дава да хвърли поглед към действителността, каквато наивното съзнание смята, че я има пред себе си. Самовглъбяването го кара да се вглежда само в своите представи; те се вмъкват между собствената същност и някакъв уж действителен свят, какъвто наивното гледище вярва, че може да утвърждава. През вмъкналия се свят на представите човекът вече не може да види една такава действителност. Той трябва да приеме, че е сляп за тази действителност. Така възниква мисълта за някакво недостижимо за познанието „нещо само за себе си". Тази мисловна конструкция не ще може да се избегне докато се остава неотлъчно при разглеждането на връзката, която човекът като че ли създава със света посредством живота на своите представи. Наивното гледище за действителността не може да бъде отстоявано, ако човек не иска изкуствено да се противи на стремежа към познание.
към текста >>

7. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

„Причината, че творбата толкова много улеснява разбирането на идеите, в което се състои естетическата наслада, не е просто в това, че изкуството представя по-ясно и охарактеризирано нещата чрез изтъкването на същественото в тях, а също в това, че се достига изисканото цялостно мълчание на волята за чисто обективното схващане на същността на нещата най-сигурно чрез факта, че разглежданият обект изобщо не се намира в областта на нещата, които са способни на връзка с волята.“39 „Когато обаче външен повод или вътрешно настроение внезапно ни издигнат от безкрайния поток на желанието, когато познанието се откъсне от робското подчинение на волята, когато вниманието вече не е насочено към мотивите на желанието, а възприема нещата свободни от връзката им с волята, следователно без интерес, без субективизъм, разглежда ги чисто обективно, напълно вглъбено в тях, доколкото те представляват просто представи, а не мотиви, тогава... настъпва лишеното от болка състояние, което Епикур възхвалява като най-висше благо и като състояние на боговете.
Другояче стоят нещата, когато философите пристъпват като презрители на реалността и защитават аскетични идеали. Те го правят, подтиквани от един дълбок инстинкт. Шопенхауер предава този инстинкт чрез описанието, което прави за създаването и насладата от една художествена творба. „Причината, че творбата толкова много улеснява разбирането на идеите, в което се състои естетическата наслада, не е просто в това, че изкуството представя по-ясно и охарактеризирано нещата чрез изтъкването на същественото в тях, а също в това, че се достига изисканото цялостно мълчание на волята за чисто обективното схващане на същността на нещата най-сигурно чрез факта, че разглежданият обект изобщо не се намира в областта на нещата, които са способни на връзка с волята.“39 „Когато обаче външен повод или вътрешно настроение внезапно ни издигнат от безкрайния поток на желанието, когато познанието се откъсне от робското подчинение на волята, когато вниманието вече не е насочено към мотивите на желанието, а възприема нещата свободни от връзката им с волята, следователно без интерес, без субективизъм, разглежда ги чисто обективно, напълно вглъбено в тях, доколкото те представляват просто представи, а не мотиви, тогава... настъпва лишеното от болка състояние, което Епикур възхвалява като най-висше благо и като състояние на боговете. Защото в онзи миг сме се освободили от унизителния напор на волята, празнуваме шабата на каторжническата работа на желанието, колелото на Иксион е в покой.“40
към текста >>

8. МАЙСТЕР ЕКХАРТ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Щом искаш да вършиш нещо, което е против Бога и неговата заповед, ти нямаш божията любов; ти можеш да измамиш света, че я имаш." Екхарт е убеден, че за душата, която се вглъбява до своята основа, насреща и просиява и съвършената моралност, че тогава всяко логическо разбиране и всяко действане в обикновения смисъл престават и се ражда един съвършено нов ред на човешкия живот.
За не го е невъзможно да изостави нещо, което Бог иска да бъде извършено. Както един човек, чиито нозе са завързани, не може да ходи, така и за човека, който живее в божията воля, е невъзможно да извърши една лоша постъпка." Екхарт сам изрично предупреждава, че казаното от него не може да служи за открит лист на всеки отделен човек, за да върши каквото си ще. Именно по това се познава виждащият, че той не иска вече нищо като отделен човек. "Някои хора казват: Щом имам Бога и божията свобода, аз мога да върша всичко, каквото си искам. Те неправилно разбират тези думи. Щом искаш да вършиш нещо, което е против Бога и неговата заповед, ти нямаш божията любов; ти можеш да измамиш света, че я имаш." Екхарт е убеден, че за душата, която се вглъбява до своята основа, насреща и просиява и съвършената моралност, че тогава всяко логическо разбиране и всяко действане в обикновения смисъл престават и се ражда един съвършено нов ред на човешкия живот. "Защото всичко, което умът може да разбере, и всичко, което желанието желае, това не е Бог. Там, където свършва разбирането и желанието, там настъпва тъмнина, там Бог свети. Там в душата се ражда онази сила, която е по-обширна отколкото обширното небе... Блаженството на праведния и блаженството на Бога са едно блаженство; защото там, където праведният е блажен, там Бог е блажен."
към текста >>

9. АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Третата степен на познанието е онази, при която чрез задълбочаване, чрез вглъбяване в себе си духът вижда непосредствено Духа, Първичното Същество на света.
Тя търси причините на същите в непосредствената околност на един процес. Втората степен разглежда един отделен процес във връзка с цялата вселена. Тя довежда до мисълта, че всяко нещо се намира под влиянието на всички останали неща в мировото цяло. Пред нея това мирово цяло се явява като една велика хармония, в която всяко отделно нещо е член. Агрипа нарича света разглеждан от тази гледна точка астрален или небесен. Третата степен на познанието е онази, при която чрез задълбочаване, чрез вглъбяване в себе си духът вижда непосредствено Духа, Първичното Същество на света. Тук Агрипа говори за духовно-душевния свят.
към текста >>

Той се вглъбява в своите собствени духовни произведения, научава се да познава духа като дух.
Това са "астралните" явления. От "астралните" процеси възникват функциите на "животинския дух". Човекът е сетивно същество. Той свързва смислено сетивните впечатления чрез своя ум. Следователно в него оживява "Разсъдъчната душа". Той се вглъбява в своите собствени духовни произведения, научава се да познава духа като дух. Така той се е издигнал до степента на "Духовната душа". На края той познава, че в тази духовна душа изживява най-дълбоката Първопричина на света, на мировото съществуване; духовната душа престава да бъде индивидуална, отделна. Ражда се познанието, за което Екхарт говореше, когато човек чувства да говори в него не той самият, а Първичното същество. Настъпило е онова състояние, когато Всемирният Дух вижда самия себе си в човека. Парацелзий е изразил това чувство в простите думи: "А това великото, което трябва да помислите: Няма нищо на небето и на земята, което да не е в човека.
към текста >>

10. ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Гръцкият мислител Аристотел разказва за тях: „Те първо се занимаваха с математиката и като се вглъбяваха изцяло в нея, считаха началото в математиката и като начало на всички неща.
Обаче думата сериозност е износена от нейната употреба за земните изживявания. Играта на вечността поражда в човека сигурността в живота, която сериозността, произлизаща от преходното му отнема. Едно друго схващане за света, различно от това на Хераклит, израства от Мистериите сред онази общност, основана от Питагор през 6-ия век пр. Хр. в Южна Италия. Питагорейците виждаха в числата и фигурите, чийто закони изучаваха чрез математиката, основата на нещата. Гръцкият мислител Аристотел разказва за тях: „Те първо се занимаваха с математиката и като се вглъбяваха изцяло в нея, считаха началото в математиката и като начало на всички неща. Така както в математиката по начало числата са първичното нещо, и така както в числата те виждаха много работи, подобни на развитието, а именно в числата повече отколкото в огъня, земята и водата, то за тях дадено число означаваше справедливостта, друго душата и Духа, трето времето и т.н. за всички неща. По-нататък в числата те намираха свойствата и отношенията на хармонията и така всичко друго по своето естество се явяваше като изображение на числата, а числата като първичното в природата."
към текста >>

11. 06. Б. ПРОСВЕТЛЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Ако човек интензивно се вглъбява в тези мисли, обгръщайки с напрегнато внимание кристала и животното, в душата му се пробуждат две съвършено различни чувства.
Ако човек интензивно се вглъбява в тези мисли, обгръщайки с напрегнато внимание кристала и животното, в душата му се пробуждат две съвършено различни чувства. От кристала, в нашата душа се поражда един вид чувство, от животното друг вид.
към текста >>

12. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Докато вглъбяването в състояния, каквито са сънят и смъртта, би могло да възникне само от известна склонност към безцелно мечтателство и не води до никъде другаде, освен до една празна и ненужна фантастика.
Будното състояние при човека не може да бъде разбрано, без да наблюдаваме състоянието му по време на съня; не можем да разрешим загадката на живота без да спрем поглед върху смъртта. У човек, който няма никакъв усет за значението на свръхсетивното познание, лесно могат да възникнат съмнения относно него и начина, по който това познание разглежда съня и смъртта. Впрочем Тайната Наука дълбоко уважава мотивите, които пораждат тези съмнения. Напълно естествено е да се твърди, че човек е създаден за активен и действен живот и цялата му продуктивност е свързана с отдаването на този активен, буден живот. Докато вглъбяването в състояния, каквито са сънят и смъртта, би могло да възникне само от известна склонност към безцелно мечтателство и не води до никъде другаде, освен до една празна и ненужна фантастика. Лесно ще се намерят хора, които виждат в отхвърлянето на такава „фантастика" израз на една здрава душевност, а в отдаването на каквото и да е „безцелно мечтателство" нещо болестно, присъщо само на лица, лишени от жизнерадост и витални сили, неспособни за истинско творчество. Такива преценки не трябва да се отхвърлят като напълно погрешни. Те съдържат някаква истина, но обикновено това е четвърт истина, която трябва да бъде допълнена с останалите три четвърти. Отричайки едната вярна четвърт, ние създаваме недоверие у този, който ясно вниква именно в тази четвърт, но няма никакво предчувствие за останалите три четвърти.
към текста >>

13. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

До истинско разбиране на това вглъбяване в една представа, можем да стигнем само ако пробудим в душата си понятието за спомена.
До истинско разбиране на това вглъбяване в една представа, можем да стигнем само ако пробудим в душата си понятието за спомена. Ако например насочим поглед към едно дърво и после го отклоним в друга посока, така че повече не го виждаме, ние отново можем да пробудим в душата представата за дървото благодарение на спомена. Тази представа за дървото, която имаме без то да е пред очите ни, е един спомен за дървото. Нека да си представим, че задържаме този спомен в душата; че оставяме душата да почива върху представата-спомен и се стремим да изключим от съзнанието всички други представи. Тогава душата е потопена в представата-спомен за дървото. В този случай имаме едно потъване на душата в една представа; и все пак тази представа е отражение на един сетивно възприемаем предмет.
към текста >>

Ще посочим пример, за да онагледим вътрешното вглъбяване в една символна представа.
Ще посочим пример, за да онагледим вътрешното вглъбяване в една символна представа. Най-напред подобна представа трябва да бъде изградена в самата душа. Това може да стане по следния начин: Да си представим едно растение, както пуска своите корени в почвата, как покарва лист след лист, как израства и дава цвят. А сега наред с това растение, да си представим и един човек. Да помислим, как неговите качества и способности са много по-съвършени от тези на растението. Да помислим, как той може да се придвижва тук или там, в зависимост от своите чувства и воля, докато растенето е приковано към почвата.
към текста >>

По време на вглъбяването се стремим да изключим всяка друга представа.
Подобно на посочения пример с представата-спомен, сега пред душата си трябва да поставим една такава символна представа. Подобна представа когато вътрешно се вглъбим в нея има сили, които пробуждат душата. По време на вглъбяването се стремим да изключим всяка друга представа. Само посоченият символ трябва да витае духом пред душата, и то колкото е възможно по-живо.
към текста >>

Защото въздействието на такъв символ зависи от това, че сме го изградили по описания начин, преди още да сме си послужим с него за целите на вътрешното вглъбяване.
Не е без значение, че горният символ беше споменат тук не просто като една пробуждаща представа, а беше изграден върху определени представи, свързани с растението и човека. Защото въздействието на такъв символ зависи от това, че сме го изградили по описания начин, преди още да сме си послужим с него за целите на вътрешното вглъбяване. Ако прибегнем към подобен символ, без предварителното изграждане в собствената си душа, той остава студен и с твърде ограничено въздействие, отколкото ако е получил озаряваща сила чрез съответната ду шевна подготовка. Обаче по време на вглъбяването не трябва да викаме в душата си всички подготвителни мисли, а да оставим да витае духом само образът, като наред с него призовем и онези усещания, които възникват чрез подготвителните мисли. Ето как символът, освен в чувствено изживяване, се превръща в знак. А силата на въздействието се крие тъкмо в пребиваването на душата в това изживяване. Колкото по-дълго успее да се задържи човек в тази област, без да допусне намесата на друга, смущаваща представа, толкова по-действен е целият процес.
към текста >>

Обаче по време на вглъбяването не трябва да викаме в душата си всички подготвителни мисли, а да оставим да витае духом само образът, като наред с него призовем и онези усещания, които възникват чрез подготвителните мисли.
Не е без значение, че горният символ беше споменат тук не просто като една пробуждаща представа, а беше изграден върху определени представи, свързани с растението и човека. Защото въздействието на такъв символ зависи от това, че сме го изградили по описания начин, преди още да сме си послужим с него за целите на вътрешното вглъбяване. Ако прибегнем към подобен символ, без предварителното изграждане в собствената си душа, той остава студен и с твърде ограничено въздействие, отколкото ако е получил озаряваща сила чрез съответната ду шевна подготовка. Обаче по време на вглъбяването не трябва да викаме в душата си всички подготвителни мисли, а да оставим да витае духом само образът, като наред с него призовем и онези усещания, които възникват чрез подготвителните мисли. Ето как символът, освен в чувствено изживяване, се превръща в знак. А силата на въздействието се крие тъкмо в пребиваването на душата в това изживяване. Колкото по-дълго успее да се задържи човек в тази област, без да допусне намесата на друга, смущаваща представа, толкова по-действен е целият процес. И все пак добре е, ако извън времето, което посвещаваме на вглъбяването, често повтаряме изграждането на образа чрез съответни мисли и чувства по гореописания начин, за да не избледнее общото усещане. Колкото по-голямо търпение проявяваме за редовното обновяване на процеса, толкова по-значителен става образът за душата.
към текста >>

И все пак добре е, ако извън времето, което посвещаваме на вглъбяването, често повтаряме изграждането на образа чрез съответни мисли и чувства по гореописания начин, за да не избледнее общото усещане.
Ако прибегнем към подобен символ, без предварителното изграждане в собствената си душа, той остава студен и с твърде ограничено въздействие, отколкото ако е получил озаряваща сила чрез съответната ду шевна подготовка. Обаче по време на вглъбяването не трябва да викаме в душата си всички подготвителни мисли, а да оставим да витае духом само образът, като наред с него призовем и онези усещания, които възникват чрез подготвителните мисли. Ето как символът, освен в чувствено изживяване, се превръща в знак. А силата на въздействието се крие тъкмо в пребиваването на душата в това изживяване. Колкото по-дълго успее да се задържи човек в тази област, без да допусне намесата на друга, смущаваща представа, толкова по-действен е целият процес. И все пак добре е, ако извън времето, което посвещаваме на вглъбяването, често повтаряме изграждането на образа чрез съответни мисли и чувства по гореописания начин, за да не избледнее общото усещане. Колкото по-голямо търпение проявяваме за редовното обновяване на процеса, толкова по-значителен става образът за душата. (В моята книга „Как се добиват познания за висшите светове? " са дадени и други средства за вътрешно вглъбяване. Особено действени са описаните там медитации върху поникването и умирането на едно растение, върху дремещите в едно растително семе растежни сили, върху формите на кристалите и т.н. Тук в тази книга трябваше да покажем само с един пример същността на медитацията.)
към текста >>

" са дадени и други средства за вътрешно вглъбяване.
А силата на въздействието се крие тъкмо в пребиваването на душата в това изживяване. Колкото по-дълго успее да се задържи човек в тази област, без да допусне намесата на друга, смущаваща представа, толкова по-действен е целият процес. И все пак добре е, ако извън времето, което посвещаваме на вглъбяването, често повтаряме изграждането на образа чрез съответни мисли и чувства по гореописания начин, за да не избледнее общото усещане. Колкото по-голямо търпение проявяваме за редовното обновяване на процеса, толкова по-значителен става образът за душата. (В моята книга „Как се добиват познания за висшите светове? " са дадени и други средства за вътрешно вглъбяване. Особено действени са описаните там медитации върху поникването и умирането на едно растение, върху дремещите в едно растително семе растежни сили, върху формите на кристалите и т.н. Тук в тази книга трябваше да покажем само с един пример същността на медитацията.)
към текста >>

Процесът на душевното вглъбяване трябваше да бъде онагледен, като пример, с един символ.
Процесът на душевното вглъбяване трябваше да бъде онагледен, като пример, с един символ. В духовното обучение могат да бъдат прилагани най-разнообразни образи от този род, а самите образи могат да бъдат изграждани по всевъзможни начини, могат да бъдат посочени също определени изречения, формули и отделни думи, в които ученикът да се вглъбява. Във всеки случай тези средства за медитиране имат за цел да откъснат душата от сетивните възприятия и да я подтикнат към такава дейност, при която впечатленията от физическите сетива остават без значение. Истинската задача е да бъде даден тласък в развитието на дремещите душевни способности. Медитациите могат да се съсредоточат и само върху определени чувства, усещания и т.н. Подобни медитации се оказват особено резултатни.
към текста >>

В духовното обучение могат да бъдат прилагани най-разнообразни образи от този род, а самите образи могат да бъдат изграждани по всевъзможни начини, могат да бъдат посочени също определени изречения, формули и отделни думи, в които ученикът да се вглъбява.
Процесът на душевното вглъбяване трябваше да бъде онагледен, като пример, с един символ. В духовното обучение могат да бъдат прилагани най-разнообразни образи от този род, а самите образи могат да бъдат изграждани по всевъзможни начини, могат да бъдат посочени също определени изречения, формули и отделни думи, в които ученикът да се вглъбява. Във всеки случай тези средства за медитиране имат за цел да откъснат душата от сетивните възприятия и да я подтикнат към такава дейност, при която впечатленията от физическите сетива остават без значение. Истинската задача е да бъде даден тласък в развитието на дремещите душевни способности. Медитациите могат да се съсредоточат и само върху определени чувства, усещания и т.н. Подобни медитации се оказват особено резултатни.
към текста >>

Понеже свръхсетивното познание прониква по-дълбоко в същността на нещата-отколкото обикновеното мислене, от неговите опитности могат да се извлекат такива усещания, които ако бъдат приложени за вътрешно вглъбява не ускоряват в много по-висока степен разгръщането на душевните способности.
Понеже свръхсетивното познание прониква по-дълбоко в същността на нещата-отколкото обикновеното мислене, от неговите опитности могат да се извлекат такива усещания, които ако бъдат приложени за вътрешно вглъбява не ускоряват в много по-висока степен разгръщането на душевните способности. Колкото и да е необходимо това за по-висшите степени на обучение, трябва да се има предвид, че едно енергично вглъбяване в такова чувство, каквото е например съзерцанието на сърдечната доброта, може да ни отведе твърде далеч.
към текста >>

Колкото и да е необходимо това за по-висшите степени на обучение, трябва да се има предвид, че едно енергично вглъбяване в такова чувство, каквото е например съзерцанието на сърдечната доброта, може да ни отведе твърде далеч.
Понеже свръхсетивното познание прониква по-дълбоко в същността на нещата-отколкото обикновеното мислене, от неговите опитности могат да се извлекат такива усещания, които ако бъдат приложени за вътрешно вглъбява не ускоряват в много по-висока степен разгръщането на душевните способности. Колкото и да е необходимо това за по-висшите степени на обучение, трябва да се има предвид, че едно енергично вглъбяване в такова чувство, каквото е например съзерцанието на сърдечната доброта, може да ни отведе твърде далеч.
към текста >>

От предходното изложение е ясно, че вътрешното вглъбяване (медитацията) е средство за постигане на познание за висшите светове, както и че не всяка произволна представа води към този път, а само такава, която е изградена според описания начин.
От предходното изложение е ясно, че вътрешното вглъбяване (медитацията) е средство за постигане на познание за висшите светове, както и че не всяка произволна представа води към този път, а само такава, която е изградена според описания начин.
към текста >>

Подобно вглъбяване може да се приложи спрямо много символи.
Той задава в душата си приблизително следния въпрос: Какво направих аз в себе си, за да създам този символ от кръста и розите? Но сега аз искам да задържа в себе си точно това, което съм извършил (моя собствен душевен процес), самия образ него ще премахна. И тогава аз искам да почувствувам в себе си, какво е извършила душата ми, за да създаде образа, но самия образ не желая да си представям. Сега искам да се потопя дълбоко в моята собствена дейност, която е създала образа. Следователно, искам да се вглъбяне в образа, а в моята пораждаща образи душевна дейност. Подобно вглъбяване може да се приложи спрямо много символи. Всичко това води до инспиративното познание.
към текста >>

След като например забелязва предимствата на дълбокия размисъл и вглъбяването в света на собствените представи, той така се привързва към тези състояния, че все повече започва да се затваря пред впечатленията от външния свят.
Ще установи до каква голяма степен може да напредва в новото не само с новите си впечатления и изживявания, но и като оставя старите да работят в него. Който оставя своите впечатления, дори своите мнения, да си взаимодействуват така, сякаш неговите симпатии и антипатии, неговите лични интереси и чувства изобщо не влияят върху тях, той подготвя особено добра почва за свръхсетивните познавателни сили. В действителност той изгражда това, което можем да наречем богат вътрешен живот. Но преди всичко, важен е балансът, равновесието на душевните качества. Човекът е твърде склонен, отдавайки се на определена душевна дейност, да изпадне в едностранчивост. След като например забелязва предимствата на дълбокия размисъл и вглъбяването в света на собствените представи, той така се привързва към тези състояния, че все повече започва да се затваря пред впечатленията от външния свят. Но това води до обедняване и нивелиране на вътрешния живот. Най-бързо напредва този, който наред със способността да се концентрира в себе си, запазва и пълна възприемчивост за всички впечатления от външния свят. Не трябва да предпочитаме т.н. „важни" житейски впечатления; всеки човек при всяко положение дори и затворен между четири голи стени може да изживее достатъчно, стига да съхрани жив усет за тези неща. Не е нужно да търсим изживяванията; те са навсякъде.
към текста >>

Тези упражнения изискват от ученика да премахне от своето съзнание не само образите, които е създавал при постигане на Имагинацията, но и живота в своята собствена душевна дейност, в която се е вглъбявал по пътя към Инспирацията.
Тези упражнения изискват от ученика да премахне от своето съзнание не само образите, които е създавал при постигане на Имагинацията, но и живота в своята собствена душевна дейност, в която се е вглъбявал по пътя към Инспирацията. Следователно, в този случай той не трябва да има в душата си буквално нищо от предварително известните му външни и вътрешни изживявания. И ако след отстраняването на външните и вътрешни изживявания съзнанието му продължава да е празно, т.е., ако то изобщо изчезне и той потъне в безсъзнание, по това би могъл да разбере, че все още не е достатъчно зрял, за да предприеме упражненията за Интуицията, и че трябва да продължи с упражненията за Имагинация и Инспирация. Но рано или късно идва време, когато след отстраняването на външните и вътрешни изживявания, съзнанието не остава празно, а в него откриваме нещо, спрямо което човек също може да медитира. Обаче това „нещо" е от съвсем особено естество. В сравнение с всички предишни опитности, то е действително нещо ново.
към текста >>

Те трябва да бъдат практикувани по такъв начин, че по време на вътрешното вглъбяване, съзнанието на ученика да обгръща с поглед всичко, което става в душата.
Най-важното се крие в самите упражнения, които се прилагат при истинското духовно обучение. Те трябва да бъдат практикувани по такъв начин, че по време на вътрешното вглъбяване, съзнанието на ученика да обгръща с поглед всичко, което става в душата. При изграждането на Имагинацията първо се спираме на определен символ. Той все още е проникнат от представи, свързани с външните впечатления. Но човекът не е сам при формирането на символното съдържание; той не го формира сам. Следователно, може да се поддаде на измама относно това, как се ражда символът; той може да изтълкува неговия произход съвсем неправилно. Обаче когато се издига до упражненията за Инспирация, окултният ученик отдалечава това съдържание от своето съзнание.
към текста >>

Там той се вглъбява все още само в собствената си душевна дейност, която е изградила символа.
При изграждането на Имагинацията първо се спираме на определен символ. Той все още е проникнат от представи, свързани с външните впечатления. Но човекът не е сам при формирането на символното съдържание; той не го формира сам. Следователно, може да се поддаде на измама относно това, как се ражда символът; той може да изтълкува неговия произход съвсем неправилно. Обаче когато се издига до упражненията за Инспирация, окултният ученик отдалечава това съдържание от своето съзнание. Там той се вглъбява все още само в собствената си душевна дейност, която е изградила символа. Но грешки все пак са възможни. Човек формира своята душевна дейност чрез фактори като възпитание, образование и т. н. Той не може да знае всичко за нейния произход. Ето че ученикът отстранява от съзнанието и тази своя душевна дейност. Ако сега остава нещо, то не съдържа в себе си нищо, което да не може да бъде обхванато с поглед.
към текста >>

14. НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО GA_13 Въведение в Тайната наука

Но в хода на вътрешното вглъбяване, образът на този свят също се разпада на две части.
И все пак може да се каже, че тези Същества имат „тяло". В тяхната душевна същност то се проявява като един сбор от сгъстени спомени. При тях можем да различим сегашните изживявания от миналите. В последния случай у тях остава едно впечатление, близко до телесното; те изживяват спомените както земният човек изживява своето тяло. Но за една степен от свръхсетивното съзнание, която е по-висша от току що посочената необходима степен за Лунното и Юпитерово познание, стават достъпни и друг вид свръхсетивни процеси и Същества; те са еволюиралите форми на това, което беше на лице още по времето на Старото Слънце, но днес се намират на толкова високи степени от съществуванието, които са недосегаеми за едно съзнание, стигащо само до възприемането на лунните форми. Но в хода на вътрешното вглъбяване, образът на този свят също се разпада на две части. Едната води към познанието на Слънчевото състояние от миналото; другата част представлява една бъдеща форма на Земята, а именно онази, в която Земята ще се превърне, след като там се влеят действията на земните и юпитерови процеси. Това, което се наблюдава по този начин от бъдещия свят, може да се нарече в смисъла на Духовната Наука, състояние на Венера. А едно още по-напреднало свръхсетивно съзнание достига до един още по-отдалечен в бъдещето период от развитието, който ще определим като този на Бъдещия Вулкан; спрямо Сатурновото състояние Вулкан се намира в същото отношение, както Венера спрямо Старото Слънце, и както Юпитер спрямо Старата Луна. Ето защо, когато разглеждаме цялото минало, настояще и бъдеще на Земята, можем да говорим за Сатурново, Слънчево, Лунно, Земно, Венерино и Вулканово развитие.
към текста >>

15. ЗА ПОСТИГАНЕТО НА СВРЪХСЕТИВНИ ПОЗНАНИЯ GA_13 Въведение в Тайната наука

Защото впечатлението от всекидневния живот неизбежно смущават всичко онова, което душата постига при вглъбяването си в определени чувства.
Той се основава на това, че едно чувство ако човешката душа му се отдаде напълно за определено време може да се превърне в познание, в образно виждане. Ако например душата се изпълни седмици наред,месеци или по-дълго време с чувството на смирение, съдържанието на това чувство се превръща в един вид възприятие. Задълбоченото и постоянно укрепване на определени чувства, също може да се окаже един от пътищата към свръхсетивните светове. Разбира се, този път не е лесно осъществим при съвременните, условия на живота. Той изисква на всяка цена усамотяване, оттегляне от задачите на деня. Защото впечатлението от всекидневния живот неизбежно смущават всичко онова, което душата постига при вглъбяването си в определени чувства. Напротив, описаният в тази книга път на познание, може да се приложи независимо от условията и трудностите, които предлага съвременният живот.
към текста >>

16. НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ОСОБЕНИ СЪБИТИЯ И СЪЩЕСТВА В ДУХОВНИЯ СВЯТ GA_13 Въведение в Тайната наука

Основателно може да бъде поставен въпросът, дали вътрешното вглъбяване и другите описани средства за по стигане на свръхсетивни познания, позволяват само наблюдението на човека между смъртта и новото раждане както и на други духовни процеси въобще или е възможно и диференцираното наблюдение на точно определени процеси и Същества, например на даден мъртвец.
Основателно може да бъде поставен въпросът, дали вътрешното вглъбяване и другите описани средства за по стигане на свръхсетивни познания, позволяват само наблюдението на човека между смъртта и новото раждане както и на други духовни процеси въобще или е възможно и диференцираното наблюдение на точно определени процеси и Същества, например на даден мъртвец. На това трябва да отговорим: Ако чрез посочените средства човек постигне способността да вижда в духовния свят, той може да наблюдава също и отделни подробности, които са част от този свят. Сега, той е в състояние да установи връзка с хора, които живеят в духовния свят между смъртта и новото раждане. Следва да се има обаче предвид, че в смисъла на Духовната Наука, това може да стане само тогава, когато човек е преминал през правилното духовно обучение. Защото само тогава той може да прави разлика между измама и действителност, що се отнася до свръхсетивните събития и Същества. Ако някой иска да наблюдава отделни подробности без да е минал през правилното обучение, може да стане жертва на много заблуждения.
към текста >>

17. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

МАРИЯ (след пауза на дълбоко вглъбяване)
МАРИЯ (след пауза на дълбоко вглъбяване)
към текста >>

18. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

че в работа те виждам тъй вглъбен,
че в работа те виждам тъй вглъбен,
към текста >>

19. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

до този миг вглъбено устремена
до този миг вглъбено устремена
към текста >>

20. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

В последно време често се вглъбявах,
В последно време често се вглъбявах,
към текста >>

21. Десета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Във себе си вглъбен той ще работи,
Във себе си вглъбен той ще работи,
към текста >>

22. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

когато бяхте в размисъл вглъбен?
когато бяхте в размисъл вглъбен?
към текста >>

23. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Но едно по-дълбоко самовглъбяване върху второто Себе може да ни разкрие и нещо друго.
Но едно по-дълбоко самовглъбяване върху второто Себе може да ни разкрие и нещо друго. Когато се връщаме назад към това, което сме преживели или извършили, ще стигнем до странни открития. Нашият досегашен опит ще ни се стори толкова по-значим, колкото по-възрастни сме станали. И когато човек се запита: „Какво си направил или говорил по това или онова време от живота си? " тогава вижда, че много от извършените неща разбира едва в по-късна възраст от живота си.
към текста >>

Но в по-късните години те могат да действуват само когато човек търси Христос в себе си чрез вътрешно вглъбяване.
Да бъдат разпознати действуващите сили в детската възраст означава да познаем и Христос в човека. Но сега възниква въпросът: Води ли това познание също и до признаването на факта, че Христос наистина някога е живял на Земята в човешко тяло? На този въпрос можем да отговорим утвърдително без наличието на каквито и да е документи. Защото истинското ясновидско себепознание довежда съвременния човек дотам да види, че в човешката душа могат да бъдат намерени сили, Които идват от Христос. През първите три детски години тези сили действуват, без човек да допринася нещо от себе си. Но в по-късните години те могат да действуват само когато човек търси Христос в себе си чрез вътрешно вглъбяване. Днес човек намира Христос в себе си, но той не винаги е можел да стори това. Съществуваха епохи, когато никакво вътрешно вглъбяване не можеше да доведе човека до Христос. Че това е така, научаваме пак от ясновиждащото познание. Между миналите епохи, когато човек не е можел да намери Христос в себе си, и настоящата, когато това е възможно, се простира земният живот на Христос. И тъкмо този земен живот на Христос е причината, за да Го откриваме в себе си.
към текста >>

Съществуваха епохи, когато никакво вътрешно вглъбяване не можеше да доведе човека до Христос.
На този въпрос можем да отговорим утвърдително без наличието на каквито и да е документи. Защото истинското ясновидско себепознание довежда съвременния човек дотам да види, че в човешката душа могат да бъдат намерени сили, Които идват от Христос. През първите три детски години тези сили действуват, без човек да допринася нещо от себе си. Но в по-късните години те могат да действуват само когато човек търси Христос в себе си чрез вътрешно вглъбяване. Днес човек намира Христос в себе си, но той не винаги е можел да стори това. Съществуваха епохи, когато никакво вътрешно вглъбяване не можеше да доведе човека до Христос. Че това е така, научаваме пак от ясновиждащото познание. Между миналите епохи, когато човек не е можел да намери Христос в себе си, и настоящата, когато това е възможно, се простира земният живот на Христос. И тъкмо този земен живот на Христос е причината, за да Го откриваме в себе си. И така, за ясновиждащото познание фактът, че Христос е живял на Земята не се нуждае от никакви исторически документи и доказателства.
към текста >>

24. ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Подобна представа би изглеждала непоносима, както всяка друга, която не идва по естествен път като резултат от вглъбяването в откровенията на външния свят.
Всяка друга представа за отношенията на външния сетивен свят към тялото поради самото си съдържание не издържа пред действителността. Обаче представата, че реалното участие на външния свят в изграждането на тялото се проявява едва след смъртта, не се конфронтира с нищо, което бива действително изживяно в условията на външния и вътрешен свят. Душата далеч не усеща непоносима мисълта, че нейните субстанции и сили се включват в процесите на външния свят, които нямат нищо общо с нейния собствен живот. При съвършено непредубеденото си отдаване на живота, дори и в своите дълбини, тя не открива никакво надигащо се от тялото желание, което да превръща мисълта за разлагането на тялото след смъртта в нещо неприятно. Непоносимото идва после когато човек си представи, че субстанциите и силите, нахлуващи обратно във външния свят увличат душата със себе си. Подобна представа би изглеждала непоносима, както всяка друга, която не идва по естествен път като резултат от вглъбяването в откровенията на външния свят.
към текста >>

25. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Така както човекът, когато той насочва погледа в природата, намира накрая мисълта, така също, когато се вглъбява в себе си, той намира накоя мисълта.
Това, до което стига накрая човекът, който се е задълбочил в нещата, то е тяхната същност. То лежи на тяхната основа. Това, което човекът приема като свои най-висши познания, а същевременно най-дълбоката същност на нещата. Живеещата в човека мисъл е следователно също обективното съдържание на света. Можем да кажем: - Мисълта съществува първо в света по един несъзнателен начин; след това тя е приета от човешкия дух; тя се явява на самата себе си в човешкия дух. Така както човекът, когато той насочва погледа в природата, намира накрая мисълта, така също, когато се вглъбява в себе си, той намира накоя мисълта.
към текста >>

26. РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Той се вглъбява в същността на нещата като чист наблюдател.
Който се отдава на съчувствието, т.е. проявява своята воля не за себе си, а за другите, той е станал господар на волята. Един път, да се освободи човек от волята, се състои в отдаването на художественото творчество и на впечатления, които изхождат от произведения на изкуството. Художникът твори не за това, защото желае нещо, не защото неговата егоистична воля е насочена към неща и процеси. Той твори от неегоистична радост. Той се вглъбява в същността на нещата като чист наблюдател. Същото е и при наслаждението от произведенията на изкуството. Когато стоим пред едно произведение на изкуството и в нас се възбужда желанието: Бихме искали да го притежаваме, тогава ние още сме заплетени в нисшите похоти на волята. Едва когато се удивляваме на красотата, без да я желаем, ние сме се издигнали на възвишеното становище, при което не сме вече зависими от сляпата воля. Обаче тогава изкуството е станало за нас нещо, което за определени моменти ни освобождава от неразумността на сляпо волящото съществуване. Най-често е това освобождаване при наслаждението от музикалните произведения на изкуството.
към текста >>

27. III. Студентски години GA_28 Моят жизнен път

След това прочиташе написаното със силно вглъбен говор.
Шрьоер беше дух, който малко се интересуваше от систематика. Той мислеше и говореше, изхождайки от известна интуиция. При това изпитваше възможно най-голямо уважение към начина, по който изразява възгледите си с думи. Вероятно поради тази причина по време на лекциите си той никога не говореше свободно. Имаше нужда да пише на спокойствие, за да може да отдели необходимото внимание на обличането на своите мисли в подходящите думи. След това прочиташе написаното със силно вглъбен говор. Веднъж обаче той говорѝ свободно за Анастасиус Грюн и Ленау. Беше забравил ръкописа си. Но в следващия час отново разгледа темата, този път четейки. Никога не беше доволен от формата, която може да постигне, когато говори свободно.
към текста >>

Той имаше остър ум и същевременно беше вглъбен.
При Франц Брентано, чиито лекции по „Практическа философия“ също посещавах, по това време ме интересуваше особено неговата личност. Той имаше остър ум и същевременно беше вглъбен. В начина, по който изнасяше лекциите си, имаше нещо церемониално. Слушах това, което казва, но във всеки един момент трябваше да внимавам за всеки негов поглед, за всяко движение на главата му, за всеки жест на изразителните му ръце. Той беше перфектен логик. Всяка негова мисъл трябваше да е абсолютно ясна и свързана с още много други. Във формата на тези поредици от мисли цареше възможно най-голяма логическа добросъвестност.
към текста >>

28. VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте GA_28 Моят жизнен път

Аз се стремях да достигна до такова познание на битийното, когато самите феномени разкриват духовната си същност именно чрез вглъбяване в тях, а не с помощта на размишление върху това, което лежи „зад“ феномените.
Беше ми ясно, че никакво философско умозрително разсъждение няма право да мисли извън пределите на феномените, ако желае да стигне до истински действителното. Феномените в света сами разкриват тази истинска действителност, стига само съзнателната душа първо да се подготви да получи това откровение. Този, който довежда до съзнанието си само доловимото със сетивата, може да търси истински битийното отвъд съзнанието. Който улавя духовното в съзерцание, говори за него в познавателно-теоретичен смисъл като за нещо, лежащо от тази, а не от другата страна. Разглеждането на нравствения свят при Хартман извикваше симпатия у мен, тъй като той оставя изцяло на заден план своята гледна точка за отвъдната страна и се придържа към наблюдаемото. Аз се стремях да достигна до такова познание на битийното, когато самите феномени разкриват духовната си същност именно чрез вглъбяване в тях, а не с помощта на размишление върху това, което лежи „зад“ феномените.
към текста >>

29. IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен GA_28 Моят жизнен път

Там тихо, видимо вглъбен повече в себе си, отколкото слушайки околните, седеше Хуго Волф, близък приятел на Роза Майредер.
В дома на Роза Майредер многократно имах възможност да участвам в беседите, за които в него се събираха талантливи хора. Там тихо, видимо вглъбен повече в себе си, отколкото слушайки околните, седеше Хуго Волф, близък приятел на Роза Майредер. Човек го чуваше в душата си, въпреки че той говореше толкова малко. Защото това, което ставаше в живота му, се предаваше по един тайнствен начин на тези, които общуваха с него. Бях привързан с най-сърдечна обич към Карл Майредер, съпруг на г-жа Роза, който беше изключително фин мъж и като личност, и като човек на изкуството, а също и към брат му Юлиус Майредер, ентусиаст в отношението си към изкуството. Мари Ланг, нейният кръг и Фридрих Екщайн, който тогава се беше посветил изцяло на теософското духовно течение и концепция за света, често бяха там.
към текста >>

30. XI. За мистиката и мистиците GA_28 Моят жизнен път

Но също така ми беше ясно, че до подобен род вътрешно преживяване се стига и когато човек се спусне в глъбините на душата, с пълното ясно съдържание на света на идеите, вместо при вглъбяването да отхвърля това съдържание.
И все пак нещо ме привличаше към мистическите стремежи на човечеството. Това беше начинът на вътрешното преживяване на мистиците. Те искат да живеят във вътрешно си същество в жив контакт с източниците на човешкото битие, а не просто да ги гледат като нещо външно с помощта на наблюдение, опиращо се на идеите. Но също така ми беше ясно, че до подобен род вътрешно преживяване се стига и когато човек се спусне в глъбините на душата, с пълното ясно съдържание на света на идеите, вместо при вглъбяването да отхвърля това съдържание. Стремях се да внеса светлината на света на идеите в топлината на вътрешното преживяване. Мистикът ми изглеждаше като човек, който не може да долови духа в идеите и затова вътрешно застива при мисълта за идеи. Студът, който преживява в идеите, го принуждава да търси топлината, от която се нуждае душата му, в освобождаване от идеите.
към текста >>

31. XII. Съдбовни въпроси GA_28 Моят жизнен път

Но макар и от вглъбяването ми в приказката първоначално да не спечелих нищо за работата си върху Гьоте, това вглъбяване извика у мен изобилие от душевни импулси.
Но макар и от вглъбяването ми в приказката първоначално да не спечелих нищо за работата си върху Гьоте, това вглъбяване извика у мен изобилие от душевни импулси. За мен това, което се вля в душата ми във връзка с тази приказка, стана важен материал за медитация. Отново и отново се връщах към нея. Тези занимания подготвяха у мен настройката, с която по-късно пристъпих към ваймарската си работа.
към текста >>

32. XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт GA_28 Моят жизнен път

У Игнац Брюл имаше нещо чуждо на света, нещо вглъбено в себе си.
Към семейния кръг, който споделях толкова отблизо, принадлежеше Игнац Брюл, композитор на „Златният кръст“. Това беше личност с тънък усет, която изключително ми се нравеше. У Игнац Брюл имаше нещо чуждо на света, нещо вглъбено в себе си. Интересите му не се изчерпваха само с музиката. Те бяха насочени към много страни на духовния живот. Той можеше да изживее тези си интереси единствено като „галеник“ на съдбата, на фона на семеен кръг, който никога не позволи той изобщо да бъде докоснат от грижите за ежедневието и който даде възможност творчеството му да се развие, стъпвайки на известно благосъстояние. Така той не израсна в живота, а само в музиката. Доколко стойностно или не беше музикалното му творчество, няма нужда да обсъждам тук.
към текста >>

33. XXIII. „Етически индивидуализъм“ GA_28 Моят жизнен път

Тя съответства на обективната реалност и това, което се преживява посредством тази идея, при добросъвестен стремеж към познание не може да промени тази реалност, а само в по-малка или по-голяма степен позволява вглъбяването в нея.
Именно от това стечение на обстоятелствата в моя живот дойде възможността да разбера и предам идеята за свободата по един, както ми се струва, ясен начин. Не мисля, че съм разгледал идеята едностранчиво, защото тя имаше голямо значение в собствения ми живот. Тя съответства на обективната реалност и това, което се преживява посредством тази идея, при добросъвестен стремеж към познание не може да промени тази реалност, а само в по-малка или по-голяма степен позволява вглъбяването в нея.
към текста >>

34. XXVI. Позиция по отношение на християнството; „Християнството като мистичен факт“ GA_28 Моят жизнен път

За този, който не преживява духовния свят, намирайки се в него, подобно вглъбяване в дадено направление на мисълта означава чисто мисловна дейност.
В мисленето, което може да следва от познанието на природата – макар и това да не се случваше по това време, – виждах основата, с чиято помощ хората могат да достигнат до прозрение в духовния свят. Затова и отделях голямо внимание на познанието на природата, което трябваше да води към познание на духа. За този, който не преживява духовния свят, намирайки се в него, подобно вглъбяване в дадено направление на мисълта означава чисто мисловна дейност. Обаче за онзи, който преживява духовния свят, то означава нещо съвсем различно. В духовния свят той се приближава към същества, които се стремят да направят подобен начин на мислене единствено господстващия. Там едностранчивостта в познанието се явява не просто причина за абстрактно заблуждение. Там има живо духовно общуване със същества, което в човешкия свят се явява като заблуда. По-късно, подхващайки тази тема, говорих за ариманически същества.
към текста >>

35. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Определени мисли и представи започват да стават трайни, човек започва да се вглъбява в себе си, става меланхоличен.
Вътрешният човек не съумява да направи нищо против физическата си система; той чувства вътрешни пречки. Те се изразяват в това, че човек трябва да насочи силата си към тези вътрешни пречки. Нещата, които той не може да преодолее, причиняват мъка и болка; те са причината за това, човек да не може да отправи непринуден поглед към света около себе си. Тази принуда създава един извор на вътрешна горест; това човек усеща като болка и неудоволствие, като лошо настроение. Много лесно животът ни засяга болезнено и мъчително. Определени мисли и представи започват да стават трайни, човек започва да се вглъбява в себе си, става меланхоличен. Непрекъснато има някакви болки. Причината за всичко това е, че физическото тяло оказва съпротива на вътрешния уют на етерното тяло, на подвижността на астралното тяло и на целеустремеността на Аза.
към текста >>

36. 15. До всички членове * XIV 25 Май 1924 Относно настроението, което трябва да присъства на груповите събрания GA_39 Писма до членовете

Езотеризмът се докосва до характерно вглъбяване при съобщаването на истини.
За да може Антропософията да работи по този начин, ръководителите на групи трябва да правят каквото е необходимо. Езотеричният характер на антропософските сбирки не трябва да се поддържа чрез създаване на чувството, че тук се обсъждат неща, които са тайни. Езотеризмът се докосва до характерно вглъбяване при съобщаването на истини. В него трябва да се вижда нещо от импулса, който Коледното събрание искаше да внесе в Антропософското общество. Непрестанно будното намерение за опазване на нашата воля жива и бдящо настроена към това Събрание ще способства благословията на тези дни да се излее занапред върху Антропософското движение.
към текста >>

37. 18. До всички членове * XVII 13 юли 1924 Относно разбирането на духа и съзнателното изживяване на съдбата GA_39 Писма до членовете

И това осъзнаване ще му позволи да разбере, че в сетивния свят себето също може да бъде намерено, по начин различен от самовглъбяването.
Защото тогава той ще осъзнае, че в Антропософията е възможно да се опише Духът-свят, който себето да може да разбере. И това осъзнаване ще му позволи да разбере, че в сетивния свят себето също може да бъде намерено, по начин различен от самовглъбяването. Антропософията намира себето като показва как сетивният свят разкрива на човека не само сетивни възприятия, но също и влияния, следващи от живота преди раждането на земята и от предишни земни животи.
към текста >>

38. Пролет GA_40 Стихове и медитации

вглъбено слуша
вглъбено слуша
към текста >>

39. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

По-нататъшни психически опитности се получават тогава, когато душата се вглъбява в себе си, когато работи над себе си, когато разглежда непосредствения опит в живота само като изходна точка.
Така както естествената наука добива своите резултати, начинът, по който тя постъпва, истинската Духовна наука съвсем не може да постъпи по този начин. Тя не може първо да каже: Необходимо е, щото нейните резултати да могат да бъдат проверени от всеки човек и във всяко време. Защото тя трябва да предположи, че тези резултати на изследването се добиват благодарение на това, че човек не разглежда своята вътрешност като нещо твърдо, като нещо затворено, че не счита своето субективно същество като нещо завършено, а си казва: Моето субективно същество, целият сбор на моето душевно съществуване, така както аз мога да го поставя срещу света, не е нещо затворено, завършено, а то може да бъде развито, душевният живот може да бъде задълбочен. Душевният живот може да протече така, че онова, което човек намира, когато насочи своите сетива върху външния свят и приложи своя ум върху това, което сетивата казват, е така да се каже само една основа за по-нататъшни психически опитности. По-нататъшни психически опитности се получават тогава, когато душата се вглъбява в себе си, когато работи над себе си, когато разглежда непосредствения опит в живота само като изходна точка. След това, от тази изходна точка, чрез силите, които първо дремят в нея, но които могат да бъдат пробудени, тя се издига по стъпалата на съществуването до неща, които не могат да бъдат разглеждани така, че да могат да бъдат проверени чрез едно външно око.
към текста >>

40. 4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Единият път е този, чрез който човек все повече и повече слиза вътре в своята душа, вглъбява се в собствената душа; другия път можем да охарактеризираме с това, като кажем: той води човека над това, което е разпростряно около нас като килим на физическия сетивен свят.
Ние можем да разберем разликата между това, което излезе от течението на древна Индия и от течението на Заратустра само тогава, когато вземем предвид, че човекът може да дойде в областта на свръхсетивния свят от две страни. В течение на тези сказки ние говорихме вече върху въпроса, как може да се издигне човек в духовния свят. Съществуват само две възможности, чрез които човек може да издигне силите на своята душа, способностите на своето вътрешно същество над нормалното състояние, за да може да се издигне от сетивния свят в свръхсетивния. Единият път е този, чрез който човек все повече и повече слиза вътре в своята душа, вглъбява се в собствената душа; другия път можем да охарактеризираме с това, като кажем: той води човека над това, което е разпростряно около нас като килим на физическия сетивен свят. И по двата пътя се стига в областта на свръхсетивния свят. Когато задълбочим в едно интимно вътрешно изживяване всичко, което имаме в душата като вътрешни стойности на чувствата, като ценности на представите и идеите, накратко казано всичко, което имаме като импулси в душата, когато така да се каже все повече и повече влизаме в самите нас, така щото силите на нашата вътрешност стават все по-мощни и по-мощни -, тогава ние можем да се потопим някакси мистично вътре в нас и да проникнем през това, което в самите нас принадлежи на физическия свят, до онова, което е същинската ядка на нашето духовно-душевно същество, която ядка преминава от едно въплъщение в друго и представлява непреходното, вечното в нас в сравнение с преходното. Тогава ние проникваме в духовния свят на нашата собствена вътрешност. Прониквайки през булото на нашата собствена вътрешност, прониквайки през това, което живее в нас като желания, страсти и вътрешни душевни изживявания и е наша собственост само благодарение на това, че сме въплътени в този физически свят в едно физическо тяло, ние се потопяваме в онова, което е вечно в нас, стигаме в един духовен свят.
към текста >>

Защото всичко, на което се удивляваме в индийската култура, което е намерило своя израз също и у Буда, е постигнато чрез вътрешно вглъбяване, чрез отвръщане на погледа от външния свят, чрез умъртвяване на окото за сетивните цветове, на ухото за сетивните звуци, на външните органи за килима на сетивния свят въобще и чрез укрепване на вътрешните душевни сили, за да може да се проникне надолу до Брахман, в когото човекът се чувствува едно с това, което за винаги тъче като вътрешност на света.
Но в древни времена развитието на хората е било такова, че само определен народ можеше да получи тези велики откровения само по един от тези пътища. Едва от времето, когато са живели древните гърци, в което после се пада също и изгревът, раждането на Християнството, двете течения се сливат някакси и се превръщат все повече в едно единно културно течение. Когато днес говорим за влизането във висшите светове, ние говорим така, че този, който иска да проникне горе в свръхсетивните светове, развива до известна степен в своята душа и двата вида сили, както силите за мистичния път в собствената вътрешност, така и тези за духовнонаучния път, във външния свят. Днес двата пътя не се различават строго помежду си, защото самият смисъл на развитието на човечеството е такъв, че приблизително в епохата, в която са живели древните гърци, тези две течения трябваше да се слеят: пътят, който получава своите откровения чрез мистичното потопяване в собствената вътрешност, и пътят, който получава своите откровения чрез укрепването на духовните сили водещи навън във великия Космос. Обаче преди епохата на гърците, преди раждането на Християнството беше така, че тези две възможности бяха разпределени на различни народи и те ни се явяват пространствено непосредствено граничещи една с друга през времената много преди гръцката култура и преди Християнството в индийската култура, която е намерила своя израз във Ведите, и в културата на Заратустра, развила се по на север. Защото всичко, на което се удивляваме в индийската култура, което е намерило своя израз също и у Буда, е постигнато чрез вътрешно вглъбяване, чрез отвръщане на погледа от външния свят, чрез умъртвяване на окото за сетивните цветове, на ухото за сетивните звуци, на външните органи за килима на сетивния свят въобще и чрез укрепване на вътрешните душевни сили, за да може да се проникне надолу до Брахман, в когото човекът се чувствува едно с това, което за винаги тъче като вътрешност на света. От това са произлезли ученията на древните свещени Риши, които живеят по-нататък поетически във Ведите, които продължават да живеят във философията Веданта и в Будизма. От другия път е произлязъл Заратустризмът.
към текста >>

От тук иде и предпочитанието на някои хора днес за една индийска духовна наука или за едно вътрешно вглъбяване.
По този начин фактически нашето време се свързва по един твърде особен начин отново с това, което Заратустра е могъл да даде на хората като едно течение към това, което е разпростряно зад килима на сетивния свят. Разбира се той го е дал в неговия духовен първообраз. Това е особено голямото значение на учението на Заратустра. След като известно време се е вляло в стремящите се напред хора чрез едни или други ферменти на културата и след това за известно време се е оттеглило, случи се така, че днес отново има едно предпочитание на мистичното течение, както винаги, след като през гръцката епоха двата пътя се бяха съединили в духовния свят, хората имаха едно предпочитание за мистичното или за духовнонаучното течение. От тук иде и предпочитанието на някои хора днес за една индийска духовна наука или за едно вътрешно вглъбяване. Този факт стана причина, че днес в целия наш духовен живот най-същественото, това, което има най-дълбоко значение в Заратустризма неговият същински жизнен нерв едва ли се забелязва. Много неща от формата на възгледа на Заратустра и формата на неговото мислене ще се намери и в нашия духовен живот днес. Обаче това, което се съдържа в него като основна жилка, като най-здравото нещо, е така да се каже изгубено за нашата епоха. И когато хората отново ще разберат, как Заратустризмът е духовният първообраз за всичко, което ние отново намираме в областта на физическото изследване бихме могли да цитираме много неща и което ще се вживее по-нататък, тогава в нашата култура ще бъде надмогнат един основен тон чрез един друг основен тон, който се намира именно в Заратустризма.
към текста >>

Преди човек да стигне до вътрешната светлина на Брахман, той среща това, което като желания, страсти, диви получовешки импулси се противопоставя на вглъбяването в собствената духовно-душевна природа, във вечната вътрешност.
Нека още веднъж хвърлим поглед върху древния индийски възглед. Той почиваше на едно мистично потопяване в собствената вътрешност. Преди човек да стигне до вътрешната светлина на Брахман, той среща това, което като желания, страсти, диви получовешки импулси се противопоставя на вглъбяването в собствената духовно-душевна природа, във вечната вътрешност. През това трябва да мине човек. Индиецът стигна до възгледа, че може да стигне до вътрешната светлина само тогава, когато в мистичното вглъбяване действително успява да заличи с Брахман всичко, което човек изживява в сетивния свят, което ни очарова в цветовете и звуците и събужда сетивни желания. Докато всичко това прониква и действува в нашата медитация, ние продължаваме да имаме в себе си врага на нашето мистично усъвършенствуване. Изхвърлете от вас всичко това, би казал индийския учител, изхвърлете всичко, което може да проникне във вас, във вашата душа от външните сили, вглъбете се само във вътрешността на душата, слезте до Девасите; тогава, макар и да трябва да побеждавате по-нисшите деваси, вие ще намерите в царството на девасите Брахман. Обаче избягвайте царството на Асурасите, които проникват към вас от света на майя, от външния свят.
към текста >>

Индиецът стигна до възгледа, че може да стигне до вътрешната светлина само тогава, когато в мистичното вглъбяване действително успява да заличи с Брахман всичко, което човек изживява в сетивния свят, което ни очарова в цветовете и звуците и събужда сетивни желания.
Нека още веднъж хвърлим поглед върху древния индийски възглед. Той почиваше на едно мистично потопяване в собствената вътрешност. Преди човек да стигне до вътрешната светлина на Брахман, той среща това, което като желания, страсти, диви получовешки импулси се противопоставя на вглъбяването в собствената духовно-душевна природа, във вечната вътрешност. През това трябва да мине човек. Индиецът стигна до възгледа, че може да стигне до вътрешната светлина само тогава, когато в мистичното вглъбяване действително успява да заличи с Брахман всичко, което човек изживява в сетивния свят, което ни очарова в цветовете и звуците и събужда сетивни желания. Докато всичко това прониква и действува в нашата медитация, ние продължаваме да имаме в себе си врага на нашето мистично усъвършенствуване. Изхвърлете от вас всичко това, би казал индийския учител, изхвърлете всичко, което може да проникне във вас, във вашата душа от външните сили, вглъбете се само във вътрешността на душата, слезте до Девасите; тогава, макар и да трябва да побеждавате по-нисшите деваси, вие ще намерите в царството на девасите Брахман. Обаче избягвайте царството на Асурасите, които проникват към вас от света на майя, от външния свят. Това трябва да се избягва при всички обстоятелства!
към текста >>

41. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Който се вглъбява в старите митологии и легенди не с едно модерно материалистично съзнание, а с едно чувство на творенията на човека и за неговите духовни произведения, за него своебразните разкази на тези митологии добиват една връзка, която съвпада по един чудесен начин с онези закони на света, които са по-висши от нашите физически, химически и биологически закони.
Така ние поглеждаме назад към всяко древно развитие на народите и си казваме: Това, което долавяме от тези древни времена като многозначителни образи, не е просто едно детско построение, една детска представа на фантастични природни явленията един сбор от образи, които наистина застават пред нас във форма на образи, но в тази форма на образи сочат към едно действително виждане на един духовен свят. Който се вглъбява в старите митологии и легенди не с едно модерно материалистично съзнание, а с едно чувство на творенията на човека и за неговите духовни произведения, за него своебразните разкази на тези митологии добиват една връзка, която съвпада по един чудесен начин с онези закони на света, които са по-висши от нашите физически, химически и биологически закони. Така през старите митологии, през старите религии преминава един тон на духовна действителност. Чрез това те добиват смисъл.
към текста >>

42. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Така говори вглъбеният мислител, който поглежда дълбоко навътре в мировите загадки, който може да обхване всичко това в собствените си гърди само с мисли и така обръща поглед назад към мистериите на Елевзин.
Така говори вглъбеният мислител, който поглежда дълбоко навътре в мировите загадки, който може да обхване всичко това в собствените си гърди само с мисли и така обръща поглед назад към мистериите на Елевзин. Той продължава:
към текста >>

вглъбена, себе си забравяща
вглъбена, себе си забравяща
към текста >>

43. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

стои вглъбен и чувства се укрепнал.
стои вглъбен и чувства се укрепнал.
към текста >>

44. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Философията Венданта изисква от учениците медитивно вглъбяване над думите: "Това ли си ти!
Подобно на това, както ние вървим на земята по скалите, по планините и камъните, по същия начин там човек върви по тези образи, които ги има тук, във физическия свят, а значи и по своето собствено физическо тяло. Може дори да се каже, че след смъртта като определен знак служи на човека това, че неговото тяло се намира извън самия него. това му позволява да разбере, че той се е издигнал от Камалока в Девакан. Тук той казва на своето тяло:"Това съм Аз". Там той вижда тялото си и казва: "Това си ти". Философията Венданта изисква от учениците медитивно вглъбяване над думите: "Това ли си ти! ", за да могат тези упражнения да ги научат да казват на своето тяло: "Това си ти! ". Освен това, около себе си в Девакан човекът вижда всичко, което е било изживяно от него на Земята. Ако човек изпитва тук лоши чувства нелюбов, жажда за мъст и т.н. спрямо другите хора, то тези лоши чувства ще се появят там като облак, намиращ се извън самия него, и това е урок за човека. Той може да се научи да разбира, какво значение имат те в света и какво въздействие оказват.
към текста >>

45. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Втората степен бичуването преминава, вглъбявайки се в това, което чувства човек, когато от всички страни върху него се стоварват болка и бичуващи удари на живота.
Втората степен бичуването преминава, вглъбявайки се в това, което чувства човек, когато от всички страни върху него се стоварват болка и бичуващи удари на живота. Човек трябва да устои, да събере сила пред лицето на всички жизнени страдания и да ги понесе. Това е второто основно чувство, което е нужно да се изпита. Външното чувство, което му съответства,то безпокойство, потръпване на всички части на външното тяло, а много по-вътрешният му израз е това, че човек вижда как го бичуват отначало по време на сън, по-късно като видение.
към текста >>

Изучаване в розенкройцерски смисъл това е умението да се вглъбяваш в такова идейно съдържание, което е взето не от физическата реалност, а от реалността на висшите светове; това е, което се нарича живот в чисто мислене.
Изучаване в розенкройцерски смисъл това е умението да се вглъбяваш в такова идейно съдържание, което е взето не от физическата реалност, а от реалността на висшите светове; това е, което се нарича живот в чисто мислене. По-голямата част от философите днес отричат това, те казват, че във всяка идея трябва все пак нещо да остане от чувственото възприятие. Но това не е вярно, понеже човекът не може, например, да види истински кръг. Кръгът трябва да се вижда духовно, на дъската това е само струпване на малки чертички тебешир. Истинския кръг може да се види само в тези случаи, ако се откажем от всякакви примери, от външната реалност. Така, в математиката мисленето се явява свръхсетивно.
към текста >>

Това не е самокопание /самовглъбяване/нямам речник.
Това не е самокопание /самовглъбяване/нямам речник. Вие не трябва да казвате: вътре е Бог и аз Го търся! Вие ще намерите тогава само малкия човек, който вие сте прекомерно сте увеличили в Бог. Този, който говори само за такова самокопание /самовглъбяване/, никога няма да достигне до истинското познание. Да се стигне до него по пътя на розенкройцерската теософия не е толкова лесно и изисква конкретна работа. Светът е в плен на красотата и величието.
към текста >>

Този, който говори само за такова самокопание /самовглъбяване/, никога няма да достигне до истинското познание.
Това не е самокопание /самовглъбяване/нямам речник. Вие не трябва да казвате: вътре е Бог и аз Го търся! Вие ще намерите тогава само малкия човек, който вие сте прекомерно сте увеличили в Бог. Този, който говори само за такова самокопание /самовглъбяване/, никога няма да достигне до истинското познание. Да се стигне до него по пътя на розенкройцерската теософия не е толкова лесно и изисква конкретна работа. Светът е в плен на красотата и величието. Необходимо е да се вглъбиш в него, трябва да познаеш Бога и в самия себе си, а после Бог ще се познае и в неговата цялост. Светът е подобен на книга. В творенията ние виждаме от начало до край; тогава ние ще успеем да прочетем от началото до края книгата на макрокосмоса и книгата на микрокосмоса.
към текста >>

46. 9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

От по-ранните духове на християнската мистика произлезе едно невероятно задълбочаване и вглъбяване, в лицето на Майстер Екхарт, Таулер, Сузо, Руисброк и останалите, които биваха наричани "Свещениците".
Към средата на Средновековието по протежение на река Рейн възникна онова странно религиозно движение, което се нарича немска мистика. От по-ранните духове на християнската мистика произлезе едно невероятно задълбочаване и вглъбяване, в лицето на Майстер Екхарт, Таулер, Сузо, Руисброк и останалите, които биваха наричани "Свещениците". През 13 и 14 век названието "Свещеник" все още не носеше днешното значение, все още то беше нещо уважително. Реката Рейн се наричаше тогава "голямата европейска улица на свещениците". А знаете ли къде се отразиха това голямо задълбочаване и вглъбяване на човешката душа, тези смирени чувства, които търсеха вътрешно съединение с божествените същностни си ли? Те бяха привлечени в готическите катедрали с техните заострени арки, подпори и колони. Това възпита тези души.
към текста >>

А знаете ли къде се отразиха това голямо задълбочаване и вглъбяване на човешката душа, тези смирени чувства, които търсеха вътрешно съединение с божествените същностни си ли?
Към средата на Средновековието по протежение на река Рейн възникна онова странно религиозно движение, което се нарича немска мистика. От по-ранните духове на християнската мистика произлезе едно невероятно задълбочаване и вглъбяване, в лицето на Майстер Екхарт, Таулер, Сузо, Руисброк и останалите, които биваха наричани "Свещениците". През 13 и 14 век названието "Свещеник" все още не носеше днешното значение, все още то беше нещо уважително. Реката Рейн се наричаше тогава "голямата европейска улица на свещениците". А знаете ли къде се отразиха това голямо задълбочаване и вглъбяване на човешката душа, тези смирени чувства, които търсеха вътрешно съединение с божествените същностни си ли? Те бяха привлечени в готическите катедрали с техните заострени арки, подпори и колони. Това възпита тези души. Така силно се проявява вижданото. Това, което човекът вижда, което се влива в душата му от обкръжението му, в него се превръща в сила. След това той се оформя сам до следващото въплъщение.
към текста >>

47. 10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

От кратката скица, която днес ще ви направя, вие ще видите, че ако притежаваме ключа към действителното задълбочаване в числото, то може да ни даде една опредена опорна точка за самовглъбяване, което се нарича също и медитиране.
Може да се стори сухо и пусто, че трябва да разсъждава върху числата. Предимно на хората, които се чувствуват наранени от днешното материалистично образование ще им изглежда като игра да се вярва, че посредством наблюдението на числата може да обясни нещо за основата на нещата. Въпреки това дълбоко основание имаше това, което великият Питагор говореше на учениците си, познаването на природата на числата водеше надълбоко в същността на нещата. Само не бива да вярваме, че е достатъчно да се разсъждава върху числото 1 или 3 или 7. На истинското тайно учение не е присъщо нищо от вещерството или факирството, също и нищо от суеверието относно значението на някое число, нейното знание почива на много по-дълбоки неща. От кратката скица, която днес ще ви направя, вие ще видите, че ако притежаваме ключа към действителното задълбочаване в числото, то може да ни даде една опредена опорна точка за самовглъбяване, което се нарича също и медитиране. Трябва да изхождаме от числото едно, от единството. Доколко това число онагледява нещата, които ще посоча, ще стане ясно в хода на разглеждането на останалите числа. Във всеки окултизъм с числото едно винаги се е определяло неделимото единство на Бога. Богът се представя посредством единицата. Не бива обаче да вярваме, че само с едно вглъбяване в числото едно ще допринесем нещо за познанието на света, вие ще видите, как трябва да се осъществи това вглъбяване.
към текста >>

Не бива обаче да вярваме, че само с едно вглъбяване в числото едно ще допринесем нещо за познанието на света, вие ще видите, как трябва да се осъществи това вглъбяване.
От кратката скица, която днес ще ви направя, вие ще видите, че ако притежаваме ключа към действителното задълбочаване в числото, то може да ни даде една опредена опорна точка за самовглъбяване, което се нарича също и медитиране. Трябва да изхождаме от числото едно, от единството. Доколко това число онагледява нещата, които ще посоча, ще стане ясно в хода на разглеждането на останалите числа. Във всеки окултизъм с числото едно винаги се е определяло неделимото единство на Бога. Богът се представя посредством единицата. Не бива обаче да вярваме, че само с едно вглъбяване в числото едно ще допринесем нещо за познанието на света, вие ще видите, как трябва да се осъществи това вглъбяване. Но ние наблюденията ще бъдат много по-плодотворни, ако най-напред разгледаме и останалите числа.
към текста >>

48. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

За да си припомнят предишните състояния, те трябваше да се вглъбяват дълбоко в себе си.
През древноперсийската културна епоха се изгражда същинското астрално тяло или “сетивното тяло”;то е носител на действените човешки импулси и преходът от индийската към персийската култура се свежда до култивирането на материалния свят. Характерна за тази културна епоха е двигателната активност на ръцете и всичко, свързано с нея, с една дума - трудът. Древните индийци - и то в много по-голяма степен, отколкото предполагаме - далеч не са склонни към ръчни действия, а към съзерцателно извисяване над материята. За да си припомнят предишните състояния, те трябваше да се вглъбяват дълбоко в себе си. Ето защо, в общи линии, индийското посвещение (Йога) държи толкова много на етерното тяло и неговото развитие.
към текста >>

49. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Възможно е също така човек да се вглъби и по друг начин в това, което може да изпълни душата с такива образи; и въпреки че трябва да считаме Евангелието на Йоана като най-великото, което се е родило в човечеството, което може да произведе едно мощно въздействие върху душата, все пак трябва да кажем: Друг никой, който се вглъбява в мъдрото учение на философията Венданта или на Книгата Бхагават Гита или Дхамабата, и за него ще има достатъчно възможност именно чрез това, което е приел в себе си, в следващите прераждания да дойде до Христовия Принцип.
Възможно е също така човек да се вглъби и по друг начин в това, което може да изпълни душата с такива образи; и въпреки че трябва да считаме Евангелието на Йоана като най-великото, което се е родило в човечеството, което може да произведе едно мощно въздействие върху душата, все пак трябва да кажем: Друг никой, който се вглъбява в мъдрото учение на философията Венданта или на Книгата Бхагават Гита или Дхамабата, и за него ще има достатъчно възможност именно чрез това, което е приел в себе си, в следващите прераждания да дойде до Христовия Принцип. Да предположим следователно, че през деня човек се прониква с такива образи и представи. Тогава неговото астрално тяло ще бъде обхванато от тези мисли, чувства и образи и те ще родят в него сили, които ще произведат най-различни действия. Когато след това човекът излиза през нощта из своето физическо и своето етерно тяло, тези действия остават да съществуват в неговото астрално тяло и този, който през деня е можал да се вглъбява в образите и чувствата на Евангелието на Йоана, той е създал в своето астрално тяло нещо, което през нощта проявява своето мощно действие. Така, трябва да кажем, действува днес човекът през време на будното дневно съзнание върху своето астрално тяло.
към текста >>

Когато след това човекът излиза през нощта из своето физическо и своето етерно тяло, тези действия остават да съществуват в неговото астрално тяло и този, който през деня е можал да се вглъбява в образите и чувствата на Евангелието на Йоана, той е създал в своето астрално тяло нещо, което през нощта проявява своето мощно действие.
Възможно е също така човек да се вглъби и по друг начин в това, което може да изпълни душата с такива образи; и въпреки че трябва да считаме Евангелието на Йоана като най-великото, което се е родило в човечеството, което може да произведе едно мощно въздействие върху душата, все пак трябва да кажем: Друг никой, който се вглъбява в мъдрото учение на философията Венданта или на Книгата Бхагават Гита или Дхамабата, и за него ще има достатъчно възможност именно чрез това, което е приел в себе си, в следващите прераждания да дойде до Христовия Принцип. Да предположим следователно, че през деня човек се прониква с такива образи и представи. Тогава неговото астрално тяло ще бъде обхванато от тези мисли, чувства и образи и те ще родят в него сили, които ще произведат най-различни действия. Когато след това човекът излиза през нощта из своето физическо и своето етерно тяло, тези действия остават да съществуват в неговото астрално тяло и този, който през деня е можал да се вглъбява в образите и чувствата на Евангелието на Йоана, той е създал в своето астрално тяло нещо, което през нощта проявява своето мощно действие. Така, трябва да кажем, действува днес човекът през време на будното дневно съзнание върху своето астрално тяло.
към текста >>

50. 6. СКАЗКА ПЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност.
Тези хора, които тръгнаха повече към север, имаха такива посветени, които им показва ха пътя към онези духовни светове, наричани светове на горните богове, на онези богове, които намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци. Один, Тор и т.н. са имена на такива богове, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят. Друга организация имаха хората на другото течение на народа. Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност. Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен живот. Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния живот. Достатъчно е само да си представите египетския бог Озирис. Озирис е онова божество, кое то човек намира, когато е преминал през вратата на смъртта. Той е богът, който не може да живее във външния сетивен свят.
към текста >>

Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен живот.
От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци. Один, Тор и т.н. са имена на такива богове, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят. Друга организация имаха хората на другото течение на народа. Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност. Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен живот. Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния живот. Достатъчно е само да си представите египетския бог Озирис. Озирис е онова божество, кое то човек намира, когато е преминал през вратата на смъртта. Той е богът, който не може да живее във външния сетивен свят. Само в древни времена Озирис е живял във външния свят; и когато настъпиха новите времена, той бе като победен от съществата на сетивния свят, от злия Сет.
към текста >>

Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот.
Тази беше разликата между характерните заложби на северните и южните народи. Но имаше един народ, една общност, който в известно отношение през първата следатлантска епоха, след великата атлантска катастрофа, съединяваше в себе си и двете заложби. Този народ беше особено определен да върви и по двата пътя, които водят в духовния свят и по двата пътя да намери нещо плодотворно, нещо правилно за тогавашно време. Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот. Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи. Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот. Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре.
към текста >>

Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят.
Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот. Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре. Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство. Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят. В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност. Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления. Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят. Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха. Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват.
към текста >>

Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят.
Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре. Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство. Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят. В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност. Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления. Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят. Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха. Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват. Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура. Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра. Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят.
към текста >>

От тази особеност на персийския народов характер ще разберете, че Заратустра, ръководителят на древната персийска култура, отдаваше отначало малко значение на вътрешното мистично вглъбяване, че даже в известно отношение стоеше в противоположност с такова мистично вътрешно вглъбяване.
Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха. Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват. Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура. Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра. Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят. От тази особеност на персийския народов характер ще разберете, че Заратустра, ръководителят на древната персийска култура, отдаваше отначало малко значение на вътрешното мистично вглъбяване, че даже в известно отношение стоеше в противоположност с такова мистично вътрешно вглъбяване. Напротив той насочвал повече своя поглед към физическото Слънце, за да обърне внимание на хората върху това, че зад физическото Слънце стои нещо като едно духовно слънчево Същество, че зад физическото Слънце стои Аура-Маздао. Тук имате напълно изразен пътя, който следват посветените на северните народи. И именно през древната персийска култура под ръководството на най-древния Заратустра се образува най-висшата форма на този възглед върху намиращия се вън човек духовен свят. Тази форма на външния възглед стана по-несъвършена толкова повече, колкото по-далече бяха останали зад персийци народи, които бяха проникнали до предна Азия. Зад древните персийци в Азия и Европа бяха останали други народности.
към текста >>

И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер.
Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят. Така бе под готвено великото, мощно събитие, при което духовният свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, който никъде не може да бъде виждан с обикновените очи, който може да бъде виждан само с духовните очи, тази Духовност да може да живее в течение на три години на Земята в едно тяло, в тялото на Исуса от Назарет. Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет. Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен свят, но бе подготвена и възможността за вливането на това духовно в земния свят, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество. Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите. И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер. Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите. То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер. И така съединяването на тези две течения, които са дадени в самото човечество, ще напредва все повече и повече. Каквото и да искат да направят хората на нашето съвремие, в бъдеще, за благото на човечеството, ще се изпълни това, че великото Христово Същество, ръководещо развитието на света и на човечеството, ще бъде разбра но чрез светлината, която душата приема от вътре от царството на Луцифер */*От опита, който съм имал до сега, може да се очаква горното твърдение да даде повод за по раждането на погрешно разбиране, какво аз съм казал, че виждам едно съединение на Христа с Луцифер в човешката душа. Ако при това се вмъкне представата, която някои хора имат за Луцифер, това погрешно съждение ще представлява една лъжа.
към текста >>

51. 7. СКАЗКА ШЕСТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Той стана планетарен Дух на Земята и все повече и повече се превръща в мистичния Христос вътре в човешката душа, човек може да го познае чрез вътрешното вглъбяване в себе си.
Станало е и стана това, че Христос и Луцифер, единият като космически Бог, другият като Бог вътре в човека, в древни времена са вървели един до друг, единият можеше да бъде намерен в горните области, другият в долните области; но светът отиде напред в своето развитие и за известно време Дионисий, Луцифер остана далече от земята; в замяна на това човечеството имаше опитността, че космическият Христос все повече прониква в земята, все повече прониква душата, но че сега Луцифер отново става видим, отново става познаваем. Пътищата, които са извървели тези две божествено-духовни Същества са тези: те се приближават до земята от две различни страни; пресичайки своя път с този на Христа, Луцифер става невидим; неговата светлина е закрита от христовата светлина. По-рано Христос биваше намиран като космическо Същество, а Луцифер като Същество вътре в човека. Те кръстосаха своите пътища. Христос прониква в човешката душа. Той стана планетарен Дух на Земята и все повече и повече се превръща в мистичния Христос вътре в човешката душа, човек може да го познае чрез вътрешното вглъбяване в себе си. Чрез това душата става все повече способна отново да вижда другото Същество, което измина обратния път, от вътрешността във външността. От едно Същество вътре в човека, от едно чисто земно Същество, където е било търсено в мистериите, които водеха в долното царство, Луцифер стана един космически Бог. Той все повече ще просветне вън в света, който виждаме, когато проникваме с нашия ясновиждащ поглед през килима на сетивния свят. Виждането но хората се обръща. Докато по-рано Луцифер беше виждан зад булото на вътрешния душевен свят, докато по-рано Христос беше виждан, какъвто беше случаят със Заратустра, зад външния сетивен свят, в бъдеще Христос все повече и повече ще бъде познат в собственото същество на човека чрез вътрешно вглъбяване и задълбочаване.
към текста >>

Докато по-рано Луцифер беше виждан зад булото на вътрешния душевен свят, докато по-рано Христос беше виждан, какъвто беше случаят със Заратустра, зад външния сетивен свят, в бъдеще Христос все повече и повече ще бъде познат в собственото същество на човека чрез вътрешно вглъбяване и задълбочаване.
Той стана планетарен Дух на Земята и все повече и повече се превръща в мистичния Христос вътре в човешката душа, човек може да го познае чрез вътрешното вглъбяване в себе си. Чрез това душата става все повече способна отново да вижда другото Същество, което измина обратния път, от вътрешността във външността. От едно Същество вътре в човека, от едно чисто земно Същество, където е било търсено в мистериите, които водеха в долното царство, Луцифер стана един космически Бог. Той все повече ще просветне вън в света, който виждаме, когато проникваме с нашия ясновиждащ поглед през килима на сетивния свят. Виждането но хората се обръща. Докато по-рано Луцифер беше виждан зад булото на вътрешния душевен свят, докато по-рано Христос беше виждан, какъвто беше случаят със Заратустра, зад външния сетивен свят, в бъдеще Христос все повече и повече ще бъде познат в собственото същество на човека чрез вътрешно вглъбяване и задълбочаване. А Луцифер ще бъде намиран, когато погледът ще бъде насочен навън в космическото пространство. Така в течение на човешкото развити е трябва да отбележим едно пълно обръщане на познавателните отношения на човека: от един космически Бог Христос стана един Земен Бог, който е душата на Земята в бъдещето. От един земен Бог Луцифер стана един космически Бог. И когато в бъдеще човекът ще иска да се издигне до външния духовен свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, когато той не ще иска да остане при това, което е само външна, груба материя, тогава той трябва да проникне през нещата на сетивния свят в духовния свят; той трябва да се остави носен в светлината чрез "носителя на светлината". И човекът не ще има никакви способности, не ще добие никак ви способности да проникне в този външен духовен свят, ако не създаде тези способности от силите, които се разливат към нас от царството на Луцифер.
към текста >>

52. 8. СКАЗКА СЕДМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

От заключението на вчерашната сказка можете да видите, че това, което може да се нарече мистично изживяване на Христа, изживяването, което човек може да има когато чрез потопяване, чрез вглъбяване в своята вътрешност прониква своите душевни изживявания с това, което нарекохме Христова субстанция, че това не е съществувало винаги, но че то се е развило в течение на времето.
От това, което бе казано тук в последните две сказки, можете да разберете, че в развитието на човечеството съществуват определени факти на които едва ли се обръща внимание във външния живот, но поради тяхно то пренебрегване много от това, което става в духовните основи на това развитие, остава криво разбрано. От заключението на вчерашната сказка можете да видите, че това, което може да се нарече мистично изживяване на Христа, изживяването, което човек може да има когато чрез потопяване, чрез вглъбяване в своята вътрешност прониква своите душевни изживявания с това, което нарекохме Христова субстанция, че това не е съществувало винаги, но че то се е развило в течение на времето. Може да се види, че историческото събитие на слизането на Христа беше необходимо като една предпоставка за присъствието на мистичния Христос в душата, така щото не може да се каже, че мистичното изживяване на Христа е било винаги възможно за човешката душа и във Времената преди идването на Христа. Един Майстер Екхарт и други подобни личности с техните мистични изживявания са възможни само в християнското летоброене, но не и преди това. Това никак не ще разбере предварително едно абстрактно мислене, а ще го разбере само едно конкретно, духовно-реалистично мислене, което изследва фактите. Също и това, което бе казано върху названията луциферически същества и Христовото Същество е разбираемо само, когато се подложи, че в течение на хилядолетия преди Христа и на столетията след Христа е станала една коренна промяна на целия човешки организъм, промяна наистина недоловима за външните сетива и за външния ум, но за това пък не по-малко действителна. От атлантската катастрофа насам хората съществено са се изменили.
към текста >>

53. 9. СКАЗКА ОСМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

А когато искаме да заобиколим мисълта, когато търсим най-удобното и не искаме да търсим по този начин чувствата чрез етерните висини на мислите, ние ще останем при обикновените тривиални чувства и ще считаме, че това е вътрешно вглъбяване на душата в Бога.
Много може да се научи от прадревната мъдрост на изтока; към най-ценното, което може да се научи от тази светлина, принадлежат такива неща, които се отнасят за нашето усещане. А то е нещо от онова, което бог Индра даде на Варавадша като един вид ръководство, да заеме правилно становище към Ведите. Такива чувства на свещен трепет, на благоговение трябва да добием ние отново, когато искаме да вървим към една епоха, в която отново трябва да проникнем с поглед в това, което е благовестие на по-новите мистерии, когато отново ще прогледнем в онзи килим от мъдрост, който е изтъкан от божествените мисли, а не от човешките мисли. Това е и най-доброто, което научаваме като чувства. Но ние не искаме да вярваме, че вече имаме тези чувства в обикновеното съзнание, а трябва да бъдем на ясно, че пътят към най-висшите чувства минава през знанието. А когато искаме да заобиколим мисълта, когато търсим най-удобното и не искаме да търсим по този начин чувствата чрез етерните висини на мислите, ние ще останем при обикновените тривиални чувства и ще считаме, че това е вътрешно вглъбяване на душата в Бога. Такива чувства, каквито можеха да се намерят в древна Индия, съставляват една основна черта на цялата мъдрост на първата следатлантска културна епоха, за да се постави тогавашният човек по един правилен начин към света и да чувствува едно единство в духовните светове, единство, което може да бъде намерено по пътя навън или по пътя навътре. При всички следващи култури трябва да се покаже нещо различно.
към текста >>

54. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

През различните епохи от развитието на християнството, Евангелието на Йоан беше онзи източник, който винаги правеше най-дълбоко впечатление на всички онези, които търсеха едно особено задълбочаване, едно вътрешно вглъбяване в основните тенденции на християнството.
През различните епохи от развитието на християнството, Евангелието на Йоан беше онзи източник, който винаги правеше най-дълбоко впечатление на всички онези, които търсеха едно особено задълбочаване, едно вътрешно вглъбяване в основните тенденции на християнството. Ето защо Евангелието на Йоан беше главен източник на всички християнски мистици, които се стремяха непосредствено да изживеят онова, което е представено в Евангелието на Йоан относно личността и същността на Христос Исус.
към текста >>

Но колкото повече се вглъбяваше в нея, толкова по-малко го задоволяваше тя.
И така, Буда трябваше да изучи и това, което се беше случило на Земята след последната му инкарнация. И той изучи философията Санкия от единия учител, а философията Йога от другия учител. По този начин той се запозна с основните светогледи на тогавашната епоха. Той можа да усети техните отражения в човешката душа. философията Санкия му даде един фин логически възглед върху света. Но колкото повече се вглъбяваше в нея, толкова по-малко го задоволяваше тя. Накрая тя се оказа за него само една постройка на ума, лишена от всякакъв живот. Той усещаше, че трябва да търси някъде другаде а не в тази философия изворите на това, което имаше да върши в сегашната си инкарнация.
към текста >>

Ето защо, когато разбра опасността от аскетизма, Буда напусна петимата отшелници и се отправи там, където при едно съответстващо на нашата епоха вътрешно вглъбяване, той постигна онези бъдещи качества на човешката природа, които могат да бъдат развити без помощта на древното ясновидство, без каквото и да е наследство от миналото.
Ето двете учения, които идват до нас чрез Буда и озаряват цялата ни епоха. Така проповядва Буда, докато е все още Бодисатва; тези две учения принадлежат към неговата мисия в най-висшия смисъл на думата, за щото неговата мисия винаги е била тази, да внесе в човечеството именно моралното чувство, преди още хората да бяха способни да го развият сами в своите души. Ето защо, когато разбра опасността от аскетизма, Буда напусна петимата отшелници и се отправи там, където при едно съответстващо на нашата епоха вътрешно вглъбяване, той постигна онези бъдещи качества на човешката природа, които могат да бъдат развити без помощта на древното ясновидство, без каквото и да е наследство от миналото.
към текста >>

55. 7. Седма лекция, 21 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Ето защо, ако искаме да сме съвсем точни, ще обобщим: Дванадесетте Бодисатви стоят във великата духовна ложа около своя център; те са вглъбени в съзерцаването на космическата мъдрост, която влива в тях всичко, което те после ще изпълнят като своя мисия в името на общочовешката еволюция.
Цялото Земно развитие се ръководи от тази велика ложа, съставена от дванадесет Бодисатви. Тези дванадесет Бодисатви до голяма степен се покриват с понятието, което на една по-низша стенен, определяме като „Учител". Да, те са Учители, великите вдъхновители на една или друга част от това, което хората трябва да усвоят в хода на своята еволюция. Но откъде получават Бодисатвите това, което те периодически възвестяват на човечеството? Ако бихте могли да надзърнете в духовната ложа на Бодисатвите, в кръга на дванадесетте Бодисатви, Вие щяхте да установите, че всред тях се намира едно тринадесето Същество, което не бихме могли да наречем „Учител" в същия смисъл, който влагаме в дванадесетте Бодисатви; то е Същество, от което блика самата субстанция на мъдростта. Ето защо, ако искаме да сме съвсем точни, ще обобщим: Дванадесетте Бодисатви стоят във великата духовна ложа около своя център; те са вглъбени в съзерцаването на космическата мъдрост, която влива в тях всичко, което те после ще изпълнят като своя мисия в името на общочовешката еволюция. С други думи, от тринадесетото Същество се разлива това, което другите по-късно ще възвестяват на човечеството. Те са Учителите, вдъхновителите, а тринадесетото Същество е само по себе си това, което другите ще проповядват в света всяка следваща епоха. Този тринадесетият е онзи, когото древните Риши наричаха Вишва Карман, а Заратустра наричаше Аура Маздао; той е същият, когото ние наричаме Христос. Ето какво е неговото отношение към всички Бодисатви; той е предводителят на тяхната ложа. Целият хор на Бодисатвите възпява учението за Христос, за Вишва Карман.
към текста >>

56. 8. Осма лекция, 24 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Ето защо направлението, съхранило духовната власт над физическия свят, трябваше да се слее с едно друго културно течение, ориентирано предимно към вътрешното вглъбяване, към себе съзнанието; и един вид уравновесяване между тези две направления ние откриваме в гръцко-латинската култура.
През Древноперсийската културна епоха тези въздействия не бяха вече толкова силни. Защото тази епоха имаше друга задача: тя беше призвана да даде първия тласък към завладяването на физическия свят. По отношение на онези качества, които току-що описах, египтяните са много по-близо до древните индийци, отколкото персийците. През Древноперсийската култура душата започва, ако мога така да се изразя, все повече и повече да се затваря в се бе си, респективно да има все по-ограничена власт над физическия организъм, понеже тя трябваше да развие това, което наричаме себесъзнание. Ето защо направлението, съхранило духовната власт над физическия свят, трябваше да се слее с едно друго културно течение, ориентирано предимно към вътрешното вглъбяване, към себе съзнанието; и един вид уравновесяване между тези две направления ние откриваме в гръцко-латинската култура. За нас тя е четвъртата следатлантска културна епоха. Сега човечеството беше навлязло толкова навътре във физическия свят, че настъпи един вид равновесие между материалните и духовните сили. С други думи: През четвъртата следатлантска културна епоха Духът и душата имаха същата власт над тялото, каквато имаше и тялото над душата. Човечеството беше стигнало до един вид равновесие между двата принципа.
към текста >>

57. 9. Девета лекция, 25 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Ако обаче дотогава не би се случило нищо друго, той наистина би намерил хора, които чрез вътрешно вглъбяване ще са стигнали до учението за осемстепенния път, но не и такива, от чиито души да блика преливащата и неудържима сила на любовта.
Ако обаче дотогава не би се случило нищо друго, той наистина би намерил хора, които чрез вътрешно вглъбяване ще са стигнали до учението за осемстепенния път, но не и такива, от чиито души да блика преливащата и неудържима сила на любовта. Тази жива сила на любовта трябва да се появи междувременно, за да намери Майтрейя Буда не само хора, които познават любовта, но и хора, които имат в себе си силата на любовта. Ето защо Христос трябваше да слезе на Земята; той беше тук само три години и както знаете от досегашните ми лекции никога преди това не е бил инкарниран на Земята, Тригодишното Христово присъствие от Кръщението в реката Йордан до Мистерията на Голгота беше истинската причина, за да се влее любовта все повече и повече в човешкото сърце, в човешката душа, или с други думи: В човешкия Аз; така че хората все повече и повече да се проникнат от Христос, за да може в края на Земното развитие, човешкият Аз напълно да приеме Христос. Както великото учение за любовта и състраданието беше издигнато най-напред от Бодисатва, така и субстанцията на любовта трябваше да бъде донесена на Земята от онзи, който слезе от Небето и постепенно превърна тази субстанция в достояние на отделния човешки Аз. Не че преди това любовта не е съществувала. Но тогава тя не можеше да бъде достояние на човешкия Аз, тя беше по-скоро инспирирана, смъкната чрез Христос от космическите висини, вливаща се в човешките сърца несъзнателно,както и Бодисатва преди това вля в сърцата учението за осемстепенния път.
към текста >>

58. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Мъдрецът в древна Индия получавал знанието си по пътя на вътрешната интуиция, когато напълно загърбвал с вътрешното външния свят, когато се вглъбявал в себе си или в своето висше битие.
Когато се вгледаме назад към древноиндийската култура, откриваме там някакъв вид ясновиждане. Днешният човек трябва да огледа заобикалящите го неща, ако иска да се запознае с тях. Древният индус не се е запознавал с тях по начина, както се разглеждат нещата днес. Тогава не е съществувала науката, на която днес ни обучават от детството. Мъдрецът в древна Индия получавал знанието си по пътя на вътрешната интуиция, когато напълно загърбвал с вътрешното външния свят, когато се вглъбявал в себе си или в своето висше битие. Той наричал това сливане с Брахма. Така получавал знание по пътя на вътрешната интуиция. Това било знание, напълно основаващо се на ясновидската интуиция. Външното знание, напротив, се смятало за майя, за илюзия.
към текста >>

59. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Днес Вие несъмнено ще срещнете много хора, които вярват, че могат да решат световните загадки с помощта на самовглъбяване и безкрайно ровене в едни или други подробности.
Нека да приемем, че на определена възраст даден човек се заразява от „дребна шарка", морбили, а ние имаме задачата да вникнем в кармическите закономерности на този случай. И тогава ние ще установим, че заразяването с дребна шарка е кармическа последица от един предишен живот, който бихме могли да опишем по следния начин: През миналата инкарнация въпросната личност не се е интересувала особено от външния свят, не в грубо-егоистичен смисъл, но все пак е предпочитала да се занимава със себе си; следователно, една личност, която е размишлявала много, но не върху външните събития, а в рамките на своя интимен душевен свят. Днес Вие несъмнено ще срещнете много хора, които вярват, че могат да решат световните загадки с помощта на самовглъбяване и безкрайно ровене в едни или други подробности. Личността, за която аз конкретно говоря, искаше да разбере живота не като се вслушва в съветите на другите, а с безплодно мъдруване относно това, как следва да постъпи при едни или други обстоятелства. Тази слабост на душата, която се очерта приживе, доведе съответното лице до там, че в живота между смъртта и новото раждане, то трябваше да подготви своя бъдещ организъм за заразяването с дребна шарка в относително късен период от следващата си инкарнация.
към текста >>

60. 9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете. GA_121 Отделните души на народите

Те се намират в такъв период от своето развитие, когато вглъбявайки се в своя вътрешен свят имат за цел да се издигнат до по-висшите духовни области.
Ето защо той има своите Ахурас или Азурас. Напротив, за представителите на персийската религия е нещо твърде опасно, ако би трябвало да се потопят във вътрешната човешка природа, където са скрити луциферическите Същества. В този случай те са изправени пред една голяма опасност и не разчитат на никакви добри сили. Те предпочитат да насочат своя поглед навън и си представят как Духовете на Светлината тържествуват пред Духовете на Мрака. В същото време индийците вършат тъкмо обратното. Те се намират в такъв период от своето развитие, когато вглъбявайки се в своя вътрешен свят имат за цел да се издигнат до по-висшите духовни области. За тях спасението означава да се свържат с онези сили, които действуват именно там, в сферата на вътрешното съзерцание. Ето защо за тях е твърде рисковано да се занимават с външния свят, където биха могли да се окажат изправени срещу Ариман. Те действително се опасяват от външния свят и го приемат като някаква заплаха. За тях Девас бяха онези Същества, които персийците с право отбягваха, обаче индийците се стремяха да разгръщат своята дейност именно в областта на Девас*17. Но персийците избягваха тази област, защото там преди всичко трябваше да се води борбата срещу Луцифер.
към текста >>

61. Съдържание GA_128 Окултна физиология

Същност на мистичното вглъбяване.
Последици от душевните упражнения за концентрация. Въздействие на сетивния свят и на вътрешния органичен свят върху кръвта. Симпатиковата нервна система като посредник за въздействията от вътрешния свят, главно-гръбначномозъчната система посредник за въздействията от външния свят. Мистичното потъване в собствената вътрешност създава по-силна връзка между кръвта и симпатиковата нервна система. Същност на мистичното вглъбяване. Ритмизиращащата функция на слезката води до собствен вътрешен ритъм. Сатурновото влияние в Космоса. Необходимост от възстановяване на съответствието между собствения ритъм и световния ритъм; Сказанието за Кронос. Физиологично значение на митичните образи.
към текста >>

62. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Мистичното вглъбяване, по-късно това ще бъде разяснено подробно -, за което знаем, че чрез него човек потъва в собствената си божествена същност, в собствената си духовност, доколкото тя съществува в дадена личност, това мистично вглъбяване все още не представлява напускане на Аза.
Вчера казахме, а и днес за яснота повторихме, че човекът е в състояние да освобождава своите нерви, доколкото те се отварят към света, от въздействията на същия този свят, пренасящи се върху кръвната система. Сега пред нас трябва да възникне въпросът, дали не е възможно нещо подобно и в обратна посока? И по-късно ще видим, че действително са възможни душевни упражнения, които да осъществяват споменатото вчера и днес въздействие в обратна посока. Но има разлика по отношение на въздействието в обратна посока. Ако чрез концентрация на мислите и чувствата, чрез окултни упражнения можем да освободим нервите на главния и на гръбначния мозък от кръвта, чрез такива концентрации, нахлуващите във вътрешния ни живот, във вътрешния ни свят в това са именно онези концентрации, които можем да определим като мистичен живот чрез тях можем да проникнем така дълбоко в самите себе си, че в никакъв случай при това не е възможно да пренебрегнем нашия Аз, а заедно с това и неговия инструмент, кръвта. Мистичното вглъбяване, по-късно това ще бъде разяснено подробно -, за което знаем, че чрез него човек потъва в собствената си божествена същност, в собствената си духовност, доколкото тя съществува в дадена личност, това мистично вглъбяване все още не представлява напускане на Аза. Съвсем ясно е, че това не е напускане на Аза, но тъкмо обратното спускане в Аза, усилване, енергизиране на азовото усещане. Можем да се убедим в това, ако се доверим за малко на древните мистици, без значение какво биха казали съвременните мистици за това. Тези древни мистици, независимо от това, дали са стъпили на по-малко или повече реална основа, преди всичко се стремят да проникнат в собствения си Аз и да се абстрахират от всичко, което светът може да ни даде, за да се освободят от всякакви външни въздействия и изцяло да потънат в себе си. Обръщането навътре, това потъване в собствения Аз, представлява нещо като свиване на цялата мощ и енергия на Аза в собствения организъм. Това въздействува върху цялото устройство на човека и можем да кажем: вътрешното вглъбяване, този, всъщност, "мистичен път", е противоположен на другия път към микрокосмоса, тук инструментът на Аза, кръвта, не бива оттеглена от нервите, но точно обратното, бива тласната към нервите, към симпатиковата нервна система.
към текста >>

Това въздействува върху цялото устройство на човека и можем да кажем: вътрешното вглъбяване, този, всъщност, "мистичен път", е противоположен на другия път към микрокосмоса, тук инструментът на Аза, кръвта, не бива оттеглена от нервите, но точно обратното, бива тласната към нервите, към симпатиковата нервна система.
Мистичното вглъбяване, по-късно това ще бъде разяснено подробно -, за което знаем, че чрез него човек потъва в собствената си божествена същност, в собствената си духовност, доколкото тя съществува в дадена личност, това мистично вглъбяване все още не представлява напускане на Аза. Съвсем ясно е, че това не е напускане на Аза, но тъкмо обратното спускане в Аза, усилване, енергизиране на азовото усещане. Можем да се убедим в това, ако се доверим за малко на древните мистици, без значение какво биха казали съвременните мистици за това. Тези древни мистици, независимо от това, дали са стъпили на по-малко или повече реална основа, преди всичко се стремят да проникнат в собствения си Аз и да се абстрахират от всичко, което светът може да ни даде, за да се освободят от всякакви външни въздействия и изцяло да потънат в себе си. Обръщането навътре, това потъване в собствения Аз, представлява нещо като свиване на цялата мощ и енергия на Аза в собствения организъм. Това въздействува върху цялото устройство на човека и можем да кажем: вътрешното вглъбяване, този, всъщност, "мистичен път", е противоположен на другия път към микрокосмоса, тук инструментът на Аза, кръвта, не бива оттеглена от нервите, но точно обратното, бива тласната към нервите, към симпатиковата нервна система. И така, докато по време на описания вчера процес разхлабваме връзката между нерва и кръвта, чрез истинското мистично вглъбяване връзката между кръвта и симпатиковата нервна система става още по-здрава. Този е обратният физиологичен образ, когато кръвта бива тласната към симпатиковата нервна система; докато в първия случай, ако искаме да достигнем духовния свят, кръвта трябва да бъде оттеглена от нервите. Това, което се извършва при мистичното вглъбяване, е всъщност притискане на кръвта към вътрешната, симпатиковата нервна система.
към текста >>

И така, докато по време на описания вчера процес разхлабваме връзката между нерва и кръвта, чрез истинското мистично вглъбяване връзката между кръвта и симпатиковата нервна система става още по-здрава.
Съвсем ясно е, че това не е напускане на Аза, но тъкмо обратното спускане в Аза, усилване, енергизиране на азовото усещане. Можем да се убедим в това, ако се доверим за малко на древните мистици, без значение какво биха казали съвременните мистици за това. Тези древни мистици, независимо от това, дали са стъпили на по-малко или повече реална основа, преди всичко се стремят да проникнат в собствения си Аз и да се абстрахират от всичко, което светът може да ни даде, за да се освободят от всякакви външни въздействия и изцяло да потънат в себе си. Обръщането навътре, това потъване в собствения Аз, представлява нещо като свиване на цялата мощ и енергия на Аза в собствения организъм. Това въздействува върху цялото устройство на човека и можем да кажем: вътрешното вглъбяване, този, всъщност, "мистичен път", е противоположен на другия път към микрокосмоса, тук инструментът на Аза, кръвта, не бива оттеглена от нервите, но точно обратното, бива тласната към нервите, към симпатиковата нервна система. И така, докато по време на описания вчера процес разхлабваме връзката между нерва и кръвта, чрез истинското мистично вглъбяване връзката между кръвта и симпатиковата нервна система става още по-здрава. Този е обратният физиологичен образ, когато кръвта бива тласната към симпатиковата нервна система; докато в първия случай, ако искаме да достигнем духовния свят, кръвта трябва да бъде оттеглена от нервите. Това, което се извършва при мистичното вглъбяване, е всъщност притискане на кръвта към вътрешната, симпатиковата нервна система.
към текста >>

Това, което се извършва при мистичното вглъбяване, е всъщност притискане на кръвта към вътрешната, симпатиковата нервна система.
Тези древни мистици, независимо от това, дали са стъпили на по-малко или повече реална основа, преди всичко се стремят да проникнат в собствения си Аз и да се абстрахират от всичко, което светът може да ни даде, за да се освободят от всякакви външни въздействия и изцяло да потънат в себе си. Обръщането навътре, това потъване в собствения Аз, представлява нещо като свиване на цялата мощ и енергия на Аза в собствения организъм. Това въздействува върху цялото устройство на човека и можем да кажем: вътрешното вглъбяване, този, всъщност, "мистичен път", е противоположен на другия път към микрокосмоса, тук инструментът на Аза, кръвта, не бива оттеглена от нервите, но точно обратното, бива тласната към нервите, към симпатиковата нервна система. И така, докато по време на описания вчера процес разхлабваме връзката между нерва и кръвта, чрез истинското мистично вглъбяване връзката между кръвта и симпатиковата нервна система става още по-здрава. Този е обратният физиологичен образ, когато кръвта бива тласната към симпатиковата нервна система; докато в първия случай, ако искаме да достигнем духовния свят, кръвта трябва да бъде оттеглена от нервите. Това, което се извършва при мистичното вглъбяване, е всъщност притискане на кръвта към вътрешната, симпатиковата нервна система.
към текста >>

Но да приемем, че до известно време можем да се абстрахираме от това и да си кажем: мистикът се е погрижил за това, и преди да се отдаде на мистичното вглъбяване, малостойните качества постепенно са изчезнали, и на мястото на егоистичните качества са се появили безкористни, алтруистични чувства; така той се е подготвил, опитвайки да пробуди в себе си чувство на състрадание към всички същества, да обезсили качествата, насочени единствено към Аза и да ги замести с безкористни качества, формирани от чувството на състрадание към всички същества.
Да приемем, че за известно време можем да се абстрахираме от това, което става, когато човекът навлиза в своята вътрешност, където не може да се освободи от своя Аз, и дори обратното бива притиснат към своя Аз, при което взима със себе си всички свои лоши малостойни качества. Защото освободили се човек от своя Аз, то заедно с Аза човек напуска и всички свои малостойни качества. Когато обаче се вглъби в своя Аз, човек не може да бъде сигурен, че заедно с това не внася в този, станал вече по-енергетичен Аз и всички свои малостойни качества, с други думи, че всичко от огнената страстна кръв няма да бъде пренесено в симпатиковата нервна система. Но да приемем, че до известно време можем да се абстрахираме от това и да си кажем: мистикът се е погрижил за това, и преди да се отдаде на мистичното вглъбяване, малостойните качества постепенно са изчезнали, и на мястото на егоистичните качества са се появили безкористни, алтруистични чувства; така той се е подготвил, опитвайки да пробуди в себе си чувство на състрадание към всички същества, да обезсили качествата, насочени единствено към Аза и да ги замести с безкористни качества, формирани от чувството на състрадание към всички същества. И така, да приемем, че човекът се е подготвил достатъчно, за да се вглъби в своята вътрешност, и тогава чрез инструмента на кръвта си да въведе в своя Аз във вътрешния си свят. И тогава става така, че тази вътрешна нервна система, симпатиковата нервна система, за която човек в обичайното състояние на своето съзнание, разбира се, нищо не знае, нахлува в Азовото съзнание и човек узнава следното: в себе си ти имаш нещо, което може да ти разкаже неща за света, подобно на другата нервна система, която ти разказва за външния свят.
към текста >>

И тъй както ние виждаме не самия нерв, защото зрителният нерв не се вижда, а виждаме това, което може да се види чрез нерва, и по-точно външния свят, нахлуващ в нашето съзнание, така по време на мистичното вглъбяване на вътрешните нерви нахлуват в съзнанието защото човек осъзнава в тях инструмента, чрез който може да погледне във вътрешността, но настъпва нещо съвсем различно: насреща на човешката познавателна способност, станала ясновиждаща за вътрешното познание, се възправя целият вътрешен свят.
Т. е. човек се изкачва в самия себе си и в известна степен осъзнава собствената си симпатикова нервна система. И тъй както чрез външната главно-гръбначномозъчна нервна система човек може да опознае заобикалящия го външен свят, така сега срещу човека се възправя вътрешния свят, изграден от самия него. И тъй както ние виждаме не самия нерв, защото зрителният нерв не се вижда, а виждаме това, което може да се види чрез нерва, и по-точно външния свят, нахлуващ в нашето съзнание, така по време на мистичното вглъбяване на вътрешните нерви нахлуват в съзнанието защото човек осъзнава в тях инструмента, чрез който може да погледне във вътрешността, но настъпва нещо съвсем различно: насреща на човешката познавателна способност, станала ясновиждаща за вътрешното познание, се възправя целият вътрешен свят. Тъй както погледът навън ни разкрива външния свят, при което ние осъзнаваме собствените си нерви, така и в случая ние осъзнаваме не симпатиковата си нервна система, а това, което се възправя срещу нас като вътрешен свят. Само че виждате ли, този вътрешен свят, който ние осъзнаваме в този миг, сме в същност самите ние, като физически хора.
към текста >>

63. Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Дванадесетият беше човек, който владееше до най-висока степен интелектуалната мъдрост на своето време, докато другите, които тогава също бяха лишени от прякото духовно виждане, черпеха познание чрез вглъбяване в спомените за техните минали инкарнации.
В този колегиум на дванадесетте съществуваше отчасти само едно възпоминателно ясновиждане и интелектуална мъдрост. Седемте приемници на седемте Риши си спомняха тяхната стара мъдрост, другите пет застъпваха мъдростта на петте следатлантски културни епохи. По този начин дванадесетте представляваха цялата атлантска и следатлантска мъдрост. Дванадесетият беше човек, който владееше до най-висока степен интелектуалната мъдрост на своето време, докато другите, които тогава също бяха лишени от прякото духовно виждане, черпеха познание чрез вглъбяване в спомените за техните минали инкарнации.
към текста >>

64. 2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Както е вярно, че нашето Движение изцяло съдържа в себе си това, което трябва да означим като принцип на розенкройцерството, така че в рамките на Антропософското Движение човекът може да стигне до самите извори на розенкройцерството,така от една страна е също вярно, че онези, които с помощта на днешното антропософско вглъбяване стигат до изворите на розенкройцерството, могат да се нарекат розенкройцери, но от друга страна трябва да подчертаем, че хората, намиращи се извън нашето Движение, нямат никакво право да обозначават формата на нашето Антропософско Движение с името „розенкройцерство“, и то главно поради обстоятелството, че по този начин съзнателно или не на нашето Движение се слага един погрешен етикет.
Но сега следва да обърнем внимание върху нещо изключително важно: Еволюционният принцип, на който е подчинена и човешката душа, трябва да бъде спазван също и в областта на посвещението или иницияцията. Ние знаем, че розенкройцерското посвещение възниква приблизително през 13 век и че тогава то беше признато като едно правилно посвещение за по-напредналите човешки души от онези индивидуалности, които бяха отговорни за съдбините на човечеството. След като розенкройцерското посвещение безспорно се съобразява с напредъка на човешката душа, то трябва да оцени и факта, че от 13 век насам човешките души също са напреднали в своето развитие; следователно, душите, които търсят посвещението, не могат да бъдат оставени на равнището от 13 век. Аз бих желал специално да се спра на тази подробност, понеже в наши дни съществува един явен стремеж за уеднаквяване на нещата. От този лош навик а не от някакво оправдано основание произлиза едно словесно объркване, което засяга нашето Антропософско Движение*11 и което след време може да доведе до големи затруднения. Както е вярно, че нашето Движение изцяло съдържа в себе си това, което трябва да означим като принцип на розенкройцерството, така че в рамките на Антропософското Движение човекът може да стигне до самите извори на розенкройцерството,така от една страна е също вярно, че онези, които с помощта на днешното антропософско вглъбяване стигат до изворите на розенкройцерството, могат да се нарекат розенкройцери, но от друга страна трябва да подчертаем, че хората, намиращи се извън нашето Движение, нямат никакво право да обозначават формата на нашето Антропософско Движение с името „розенкройцерство“, и то главно поради обстоятелството, че по този начин съзнателно или не на нашето Движение се слага един погрешен етикет.
към текста >>

Това спокойствие, тази вътрешна овладяност, след като вече сме се ориентирали към тях а изборът, естествено, трябва да бъде направен свободно -, е една добра основа за медитиране, опиращо се на вглъбяване в мислите и чувствата.
Това спокойствие, тази вътрешна овладяност, след като вече сме се ориентирали към тях а изборът, естествено, трябва да бъде направен свободно -, е една добра основа за медитиране, опиращо се на вглъбяване в мислите и чувствата. Изобщо при всичко, което се опира на розенкройцерската традиция, при всякакъв вид медитации, концентрации и т.н., важно е да се отнасяме към него не като догма, а като към нещо общочовешко.
към текста >>

65. 4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Накрая посочихме и третия път, този на вътрешното душевно вглъбяване, като подчертахме, че тук изходната точка това са двете основни изживявания: От една страна ако усеща у себе си само божествената искра човекът може да бъде тласнат към гордост и високомерие; и как от друга страна ако няма съзнание за връзката си с Бога може да изпадне в нищета и отчаяние.
Накрая посочихме и третия път, този на вътрешното душевно вглъбяване, като подчертахме, че тук изходната точка това са двете основни изживявания: От една страна ако усеща у себе си само божествената искра човекът може да бъде тласнат към гордост и високомерие; и как от друга страна ако няма съзнание за връзката си с Бога може да изпадне в нищета и отчаяние. После видяхме, как след Мистерията на Голгота, Христовото Събитие може отново да се роди в душите ни чрез люшкането между гордостта и високомерието от една страна, и отчаянието от друга страна. Обърнахме внимание и на друго: Че през следващите три хилядолетия, започвайки от нашия век, всичко, свързано с общочовешката еволюция, ще се промени напълно. Ние насочихме нашето внимание към важното събитие, което е един вид продължение на Мистерията на Голгота и което ще може да бъде виждано само в свръхсетивните светове. Обаче ние не пропуснахме да отбележим и това, че човешките способности ще нараснат, и започвайки от нашето столетие, ще се появят достатъчно голям брой хора, които ще виждат Христос, така че това, което до сега основателно съществуваше като „вяра“, ще бъде заменено с това, което ние наричаме „виждане на Христос“.
към текста >>

66. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Ако отправим ретроспективен поглед към Хрониката Акаша и потърсим там една от характерните особености на Старото Слънце, ще установим следното: Престолите са вглъбени в своето жертвоприношение и остават там, до жертвоприношението; да, сега ние имаме пред себе си Престолите жертвоприносители, а над тях част от Херувимите, към които се издига димът на жертвата, така че те приемат в себе си топлината и всичко, което струи от жертвата.
Вече видяхме, че Престолите или Духовете на Волята принасят жертва в името на Херувимите. Това става не само по времето на Стария Сатурн, но и по времето на Старото Слънце. И така, ние имаме пред себе си следния образ: Ето тук се намират Престолите, Духовете на Волята, с тяхната саможертва, която Херувимите приемат. И истинската същност на огъня, на всевъзможните топлинни състояния, е скрита тъкмо в тази космическа саможертва. Ако отправим ретроспективен поглед към Хрониката Акаша и потърсим там една от характерните особености на Старото Слънце, ще установим следното: Престолите са вглъбени в своето жертвоприношение и остават там, до жертвоприношението; да, сега ние имаме пред себе си Престолите жертвоприносители, а над тях част от Херувимите, към които се издига димът на жертвата, така че те приемат в себе си топлината и всичко, което струи от жертвата. Обаче друга част от Херувимите върши нещо съвсем друго: Те не приемат жертвата, те отказват да приемат жертвата. Ето как ние допълваме образа, до който стигнахме последния път.
към текста >>

67. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Следователно, ако днес възприемем убеждението, че истината за прераждането и кармата трябва да навлезе в човечеството по един много по-убедителен начин и в една много по-значителна степен, трябва да сме напълно наясно, че в тази връзка се намираме на границата между две времеви епохи: епохата на повърхностността и на епохата на необходимото задълбочаване, на вглъбяването на човешката душа и на човешкото сърце.
Тези, които са имали възможността да ме чуят да говоря по този въпрос или за новата естествена наука, със сигурност ще знаят, че не осъждам този съвременен естественонаучен мироглед по някакъв накърняващ го начин. Следователно, ако наистина желаем да охарактеризираме въпросната разлика, е позволено да кажем: За да бъде приета тази картина на света, която е ограничена чисто и просто до една характеристика на пространството, до външни пространствени отношения, бе необходимо настъпването на една повърхностна епоха! И причината, поради която Коперниковият мироглед се утвърди толкова бързо, не е някоя друга, а именно тази, че хората през цяла една времева епоха са станали повърхностни. Необходимото предварително условие за утвърждаването на мирогледа на Коперник бе повърхностност в схващането на света. Дълбочина, задълбоченост – значи тъкмо противоположното – ще са необходими, ако желаем да се утвърди това, което представляват антропософските истини и особено основните и фундаментални истини за прераждането и кармата. Следователно, ако днес възприемем убеждението, че истината за прераждането и кармата трябва да навлезе в човечеството по един много по-убедителен начин и в една много по-значителна степен, трябва да сме напълно наясно, че в тази връзка се намираме на границата между две времеви епохи: епохата на повърхностността и на епохата на необходимото задълбочаване, на вглъбяването на човешката душа и на човешкото сърце. Това е, което преди всичко трябва да впишем във вътрешния си мир, ако искаме да сме напълно съзнателни за това, което антропософията трябва да донесе на съвременното човечество. И тогава трябва да се запитаме: Каква форма ще трябва да приеме животът под влияние на познанието за прераждането и кармата?
към текста >>

68. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Кришна говори за мировото Слово, за творящото Слово, за формите на битието, за молитвеното вглъбяване на душата, за Йога.
Слово, закон, молитва ето трите сили, с чиято помощ душата може да се издигне в своето развитие. За напред тези три сили непрекъснато ще оказват въздействие върху душата. Ние току-що видяхме как съвременната Духовна наука се стреми да представи тези три отделни направления. Но епохите са различни и троичното устройство на света следва да бъде поднасяно на човешката душа по съвсем различни начини. Кришна говори за мировото Слово, за творящото Слово, за формите на битието, за молитвеното вглъбяване на душата, за Йога. Същата троичност отново застава пред нас, само че по един много по-жив и конкретен начин, а именно в лицето на едно Същество, за което ние знаем, че то въплътява в себе си божественото Слово! Несъмнено, Ведите са поднесени на човечеството по един абстрактен начин! Но божественият Логос, за който ни говори Евангелието на Йоан, е жив и представлява самото творящо Слово!
към текста >>

69. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Впрочем ние добре знаем, че през онези дребни времена хората са били особено облагодетелства бани от обстоятелството, че в човешките души все още бяха живи остатъците от сумрачното ясновидство и че хората са стигали до духовните сфери не само чрез вглъбяване, но и чрез факта, че самата наука от онези епохи можеше да бъде проникната макар и само до известна степен от елементите на дребното сумрачно ясновидство.
Впрочем ние добре знаем, че през онези дребни времена хората са били особено облагодетелства бани от обстоятелството, че в човешките души все още бяха живи остатъците от сумрачното ясновидство и че хората са стигали до духовните сфери не само чрез вглъбяване, но и чрез факта, че самата наука от онези епохи можеше да бъде проникната макар и само до известна степен от елементите на дребното сумрачно ясновидство.
към текста >>

Когато се потопим в този вид познание, ние виждаме как в основата на тази прадревна мъдрост стои, така да се каже, онова което ние днес отново постигаме в хода на душевното вглъбяване; и ние виждаме, в смисъла на философията Санкхия, че съществува едно дълбоко разбиране за начина, по който душата може да бъде свързана с всеки от тези принципи на формата.
Когато се потопим в този вид познание, ние виждаме как в основата на тази прадревна мъдрост стои, така да се каже, онова което ние днес отново постигаме в хода на душевното вглъбяване; и ние виждаме, в смисъла на философията Санкхия, че съществува едно дълбоко разбиране за начина, по който душата може да бъде свързана с всеки от тези принципи на формата. Например, душата може да бъде свързана с Будхи така, че да запази своята пълна самостоятелност в Будхи, така че да се прояви не Будхи, а нейното истинско душевно естество. Може да съществува и точно обратният случай. Душата може да обвие своята самостоятелност в един вид сън, в леност, така че превес да вземе не природата на душата, а природата на нейните обвивки. Така изглеждат нещата и при външната физическа природа, която е съставена от грубата материя. Достатъчно е да разгледаме само човешката природа.
към текста >>

70. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Така едно вглъбяване в тази драма би могло да хвърли лъч светлина върху събитията от настоящето.
Има своето основание фактът, че по онова време Западът е прибавил „филиокве“ към изхождането на Светия Дух от Отца, защото всички сили, развили се в европейския Запад и дали импулсите за културата на Европа, са свързани с това. Тук не ни касаят всички богословски спорове на различните вероизповедания, възникнали около този символ. Но за нас е важно, че душевните събития някога са се изразили в това, че единното вероизповедание се е разцепило на такова, което казва, че Духът изхожда от Отца и от Сина, докато другото вярва, че Духът изхожда само от Отца. В този факт се изразява това, което оказва въздействие чак до наше време, което се вълнува и удря в глъбините и което може да бъде разбрано само ако вникнем поне малко в тайнственото господство на окултните основи в душите на народите. Когато мечът на каролингите утвърждава от Запад на Изток – защото не Папската църква е тази, която го прави, а мечът на каролингите – вероизповеданието, че Духът изхожда от Отца и Сина, в европейската култура се залага основата на това, което днес отново виждаме да пулсира възходящо в мощни и разтърсващи бурни вълнения. Така едно вглъбяване в тази драма би могло да хвърли лъч светлина върху събитията от настоящето.
към текста >>

71. 2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Когато разгледаме пророците, почти всички те имат повече или по-малко нещо от характера, който срещаме още при Йеремия, който обаче ни се явява особено значителен при Захария: дълбоко мислещи хора, в по-голямата си част вглъбени в книги или в нещо друго, приемайки спокойно, с равномерно подредена душа това, което четат или иначе възприемат; това, което живее спокойно в душата, виждаме ние също от лицата на тези пророци.
Той съществува във великото творчество на Микеланджело, в онова негово творение, в което той изобразява не само развитието на Земята и на човечеството в пълните със значение картини в Сикстинската капела, а изобразява също пророците и Сибилите. И ние не трябва да изпускаме от поглед, именно когато разглеждаме тези картини, начина, по който Микеланджело изобразява сибилите, особено това, как той контрастира сибилите и пророците. Защото когато ги разглеждаме напълно безпристрастно, в това контрастиране ни се представя нещо от това, което отново можем да познаем чрез Духовната Наука относно някои тайни на Четвъртата следатлантска епоха, в която се пада Тайната на Голгота. В тези картини ние виждаме първо, в едно заслужаващо удивление художествено произведение, изобразени пророците: Захария, Иоел, Исайя, Езекиил, Даниил, Иеремия и Йона. И подредени в тази редица на пророците виждаме сибилите: персийската, делфийската, еритрейската, либийската, кумейската сибила. Когато разгледаме пророците, почти всички те имат повече или по-малко нещо от характера, който срещаме още при Йеремия, който обаче ни се явява особено значителен при Захария: дълбоко мислещи хора, в по-голямата си част вглъбени в книги или в нещо друго, приемайки спокойно, с равномерно подредена душа това, което четат или иначе възприемат; това, което живее спокойно в душата, виждаме ние също от лицата на тези пророци. Едно малко изключение прави Даниил, обаче това е само привидно. Даниил, който стои пред една книга, която е подпряна на гърба на едно момче и държи в ръката си нещо за писане, за да запише това, което чете, в една друга книга, един лек преход от мислителното приемане на мировите тайни към тяхното записване, докато другите остават постоянно потопени в размисъл и са отдадени със спокойна душа на мировите тайни. При всички тях виждаме това трябва да запомним -, че те са вглъбени в свръхземното, че тяхната душа почива в духовното и се старае да проучи и разбере основно развитието на човечеството от духовното. Ние ги виждаме, как с техните мисли те са над това, което непосредствено ги заобикаля, над това, което се съдържа в човешките страсти и във фанатизма и в екстаза, който идва от фанатизма и от човешките страсти. Ние виждаме, че те не само са над това, което човекът вижда, но и над това, което той изживява в себе си, доколкото той е човек на Земята.
към текста >>

При всички тях виждаме това трябва да запомним -, че те са вглъбени в свръхземното, че тяхната душа почива в духовното и се старае да проучи и разбере основно развитието на човечеството от духовното.
В тези картини ние виждаме първо, в едно заслужаващо удивление художествено произведение, изобразени пророците: Захария, Иоел, Исайя, Езекиил, Даниил, Иеремия и Йона. И подредени в тази редица на пророците виждаме сибилите: персийската, делфийската, еритрейската, либийската, кумейската сибила. Когато разгледаме пророците, почти всички те имат повече или по-малко нещо от характера, който срещаме още при Йеремия, който обаче ни се явява особено значителен при Захария: дълбоко мислещи хора, в по-голямата си част вглъбени в книги или в нещо друго, приемайки спокойно, с равномерно подредена душа това, което четат или иначе възприемат; това, което живее спокойно в душата, виждаме ние също от лицата на тези пророци. Едно малко изключение прави Даниил, обаче това е само привидно. Даниил, който стои пред една книга, която е подпряна на гърба на едно момче и държи в ръката си нещо за писане, за да запише това, което чете, в една друга книга, един лек преход от мислителното приемане на мировите тайни към тяхното записване, докато другите остават постоянно потопени в размисъл и са отдадени със спокойна душа на мировите тайни. При всички тях виждаме това трябва да запомним -, че те са вглъбени в свръхземното, че тяхната душа почива в духовното и се старае да проучи и разбере основно развитието на човечеството от духовното. Ние ги виждаме, как с техните мисли те са над това, което непосредствено ги заобикаля, над това, което се съдържа в човешките страсти и във фанатизма и в екстаза, който идва от фанатизма и от човешките страсти. Ние виждаме, че те не само са над това, което човекът вижда, но и над това, което той изживява в себе си, доколкото той е човек на Земята. Това е великото в изобразяването на пророците от Микеланджело.
към текста >>

72. 4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Аз вече обърнах вниманието Ви върху това, как върху картините на Микеланджело, за които говорих, пророците са винаги изобразени така, че те седят вглъбени в дълбок размисъл, изпълнени с вътрешно душевно спокойствие, така че ние виждаме: онова, на което е отдадена тяхната душа, е свързано с нейните подземни основи с Вечното.
И това се изразява сега по един чудесен начин в неговия духовен насрещен образ в древноюдейското пророчество. Всъщност какво преследваха тези пророци? Нека се опитаме да вникнем в най-вътрешното същество на тези души на пророците, Исайя, Йеремия, Езекиел, Даниел, Йоел, Йонас и Захария. Към какво се стремяха те? Ако проучим действително безпристрастно тези души на пророците, ние ще открием: Те се стараят всъщност да поставят на предния план на душевния живот една особена човешка душевна способност и да подтиснат, един вид да из тласкат в дълбочините на душевния живот една друга така в способност на душата. Аз вече обърнах вниманието Ви върху това, как върху картините на Микеланджело, за които говорих, пророците са винаги изобразени така, че те седят вглъбени в дълбок размисъл, изпълнени с вътрешно душевно спокойствие, така че ние виждаме: онова, на което е отдадена тяхната душа, е свързано с нейните подземни основи с Вечното. Като противоположност Микеланджело изобразява сибилите, в които действуват елементите /стихиите/ на Земята, тези стихии действуват така, както е показано при едната от тях, че косата е развявана от вятъра, че вятърът прониква даже в синята горна дреха на сибилата. Под това влияние на вятъра тя произнася своите пророчества. Другата виждаме обхваната от вътрешна жар; в своебразния доказателен жест на ръката ние виждаме огъня, земната стихия. И така ние бихме могли отново да прокараме нашия поглед от една сибила към друга и ще открием: Те живеят с душевните сили, които проникват в душите непосредствено от стихиите, които заобикалят Земята. Тези сили на сибилите, които така да се каже всмукват в душата духа на земните стихии и го изразяват, тези сили на сибилите искаха да подтиснат, да ги изтласкат на заден план пророците на древното юдейство.
към текста >>

73. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Веднъж, когато бил коленичил в църквата и в молитвата си, въздигната до вглъбено размишление, се молел, като умре някой ден, боговете да възнаградят създаденото от него така, както му било възнаградено във физически план с многото добро, възникнало в околностите на Магдебургската архиепископия, изведнъж му се явило призрачно същество и това призрачно същество му рекло: Вярно е, че си създал много добро и че на мнозина си оказал големи благодеяния.
Веднъж, когато бил коленичил в църквата и в молитвата си, въздигната до вглъбено размишление, се молел, като умре някой ден, боговете да възнаградят създаденото от него така, както му било възнаградено във физически план с многото добро, възникнало в околностите на Магдебургската архиепископия, изведнъж му се явило призрачно същество и това призрачно същество му рекло: Вярно е, че си създал много добро и че на мнозина си оказал големи благодеяния. Вършил си го обаче само за да имаш подир смъртта си благословията на божествения свят,както сега имаш земната благословия. Това е лошо и с него проваляш създаденото от тебе.
към текста >>

74. 5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

повърхностният, плиткият човек на нашата съвременност стана по-вглъбен, по-дълбок.
Днес пространственият свят не говори на човека така, както преди, когато неговото тяло беше така да се каже един свеж и млад организъм. Днес пространственият свят не предоставя Духа в ръцете на човека. Днес цветовете не се обръщат към човека като елементи на духовния свят, звуците също не го пронизват като елементи на духовния свят; звуците се носят наоколо като механични вибрации от един или друг вид материя. Човешката душа се прибра навътре; окова което съществува в човека, стана по-затворено, по-дълбоко. Това е забележително твърдение, нали? повърхностният, плиткият човек на нашата съвременност стана по-вглъбен, по-дълбок. Но така е той наистина стана по-вглъбен, по-дълбок. А парадоксалното тук се крие в обстоятелството, че по отношение на повърхностния, тривиален епигон на съвременната епоха, може да се твърди: той е повърхностен именно защото в сегашната си инкарнация просто не може да стигне до истинската дълбочина на своята собствена личност. Той изобщо не насочва вниманието си към своята собствена личност, не развива силата за себепознанието.
към текста >>

Но така е той наистина стана по-вглъбен, по-дълбок.
Днес пространственият свят не предоставя Духа в ръцете на човека. Днес цветовете не се обръщат към човека като елементи на духовния свят, звуците също не го пронизват като елементи на духовния свят; звуците се носят наоколо като механични вибрации от един или друг вид материя. Човешката душа се прибра навътре; окова което съществува в човека, стана по-затворено, по-дълбоко. Това е забележително твърдение, нали? повърхностният, плиткият човек на нашата съвременност стана по-вглъбен, по-дълбок. Но така е той наистина стана по-вглъбен, по-дълбок. А парадоксалното тук се крие в обстоятелството, че по отношение на повърхностния, тривиален епигон на съвременната епоха, може да се твърди: той е повърхностен именно защото в сегашната си инкарнация просто не може да стигне до истинската дълбочина на своята собствена личност. Той изобщо не насочва вниманието си към своята собствена личност, не развива силата за себепознанието.
към текста >>

75. 12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ако в своето учение за метаморфозата Гьоте постави само началото на органическото развитие, то в Петата следатлантска културна епоха ние стигаме до еволюцията на Духа, защото, както казах в предишните лекции, човекът все повече и повече се вглъбява в себе си.
Колко често съм посочвал онзи разговор между Гьоте и Шилер, в който Гьоте скицирал своето прарастение и когато го показал на Шилер, последният възкликнал: Но това е само една идея! На което Гьоте отговорил: В такъв случай, аз виждам моята идея с очите си! Защото той навсякъде виждаше духовното. У Гьоте имаме едно ново еволюционно учение, което носи в себе си устрема към най-висшите сфери и което може да бъде приложено в областта на душата и Духа. Ако в своето учение за метаморфозата Гьоте постави само началото на органическото развитие, то в Петата следатлантска културна епоха ние стигаме до еволюцията на Духа, защото, както казах в предишните лекции, човекът все повече и повече се вглъбява в себе си. Гьотеанизмът може да си извоюва велико бъдеще, защото цялата антропософия следва неговата линия на развитие. Дарвинизмът разглежда физическото развитие само от физическа гледна точка: външни импулси, борба за съществувание, естествен подбор и т.н., като по този начин той представя низходящото развитие, изобщо всичко онова, което великите импулси от миналите времена слагат като свой отпечатък върху органическия живот. Ако искаме да разберем Дарвин, ние трябва да обобщим всички закони, които са били изнамерени в миналото. Ако искаме да разберем Гьоте, ние трябва да се извисим до новите закономерности, които ще определят бъдещото развитие на човека и света. Необходими са и двете направления.
към текста >>

76. СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Ние не само издишваме и вдишваме висшите същества, но във времето между смъртта и едно ново раждане в известен смисъл ние говорим в тази взаимовръзка, между сливането с духовните същества на висшите светове и вглъбяването в себе си, със съществата на висшите йерархии, макар това говорене да е същевременно пеене.
Ние не само издишваме и вдишваме висшите същества, но във времето между смъртта и едно ново раждане в известен смисъл ние говорим в тази взаимовръзка, между сливането с духовните същества на висшите светове и вглъбяването в себе си, със съществата на висшите йерархии, макар това говорене да е същевременно пеене. Защото то е същевременно едно духовно говорене. Когато сме в състояние да се слеем със съществата на духовния свят, ние ги съзерцаваме макар и в самите нас. Когато се отделим от тях и се вглъбим в себе си, имаме ехото, тогава сме самите ние. Там те отпечатват своята собствена същност в нас, казват ни какво представляват, там Логосът живее в нас. Когато на Земята се вглъбим в нас, е обратното.
към текста >>

77. ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Нашият живот между смъртта и новото раждане се състои в ритмичната смяна на живот с космическото съзнание в тези висши йерархии и съзерцание навън, там това означава вглъбяване в нас самите.
Ако винаги бихме били в това състояние в духовния свят, ние никога не бихме се вглъбили в нас, а винаги щяхме да се чувстваме едно със света на висшите йерархии. Но това не може да бъде така. То би било точно както ако на Земята бихме искали само да вдишваме и никога да не издишваме. Нашият живот между смъртта и новото раждане се състои в ритмичната смяна на живот с космическото съзнание в тези висши йерархии и съзерцание навън, там това означава вглъбяване в нас самите. Както тук имаме ритмична смяна на вдишване и издишване - мога да кажа също будност и сън, така там сменяме изживяването на йерархичния духовен свят с изживяването на самите нас, където самотни се вглъбяваме в нашата собствена душа, където се връщаме към самите нас. Така се поражда ритмичната смяна в изживяването на човека между разширяването в цялото мирово битие и вглъбяването в себе си.
към текста >>

Както тук имаме ритмична смяна на вдишване и издишване - мога да кажа също будност и сън, така там сменяме изживяването на йерархичния духовен свят с изживяването на самите нас, където самотни се вглъбяваме в нашата собствена душа, където се връщаме към самите нас.
Ако винаги бихме били в това състояние в духовния свят, ние никога не бихме се вглъбили в нас, а винаги щяхме да се чувстваме едно със света на висшите йерархии. Но това не може да бъде така. То би било точно както ако на Земята бихме искали само да вдишваме и никога да не издишваме. Нашият живот между смъртта и новото раждане се състои в ритмичната смяна на живот с космическото съзнание в тези висши йерархии и съзерцание навън, там това означава вглъбяване в нас самите. Както тук имаме ритмична смяна на вдишване и издишване - мога да кажа също будност и сън, така там сменяме изживяването на йерархичния духовен свят с изживяването на самите нас, където самотни се вглъбяваме в нашата собствена душа, където се връщаме към самите нас. Така се поражда ритмичната смяна в изживяването на човека между разширяването в цялото мирово битие и вглъбяването в себе си.
към текста >>

Така се поражда ритмичната смяна в изживяването на човека между разширяването в цялото мирово битие и вглъбяването в себе си.
Ако винаги бихме били в това състояние в духовния свят, ние никога не бихме се вглъбили в нас, а винаги щяхме да се чувстваме едно със света на висшите йерархии. Но това не може да бъде така. То би било точно както ако на Земята бихме искали само да вдишваме и никога да не издишваме. Нашият живот между смъртта и новото раждане се състои в ритмичната смяна на живот с космическото съзнание в тези висши йерархии и съзерцание навън, там това означава вглъбяване в нас самите. Както тук имаме ритмична смяна на вдишване и издишване - мога да кажа също будност и сън, така там сменяме изживяването на йерархичния духовен свят с изживяването на самите нас, където самотни се вглъбяваме в нашата собствена душа, където се връщаме към самите нас. Така се поражда ритмичната смяна в изживяването на човека между разширяването в цялото мирово битие и вглъбяването в себе си.
към текста >>

78. Втора лекция, Великден, 1. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Но вглъбявайки се в мисълта за Великдена, първите християни се чувствуваха променени във вътрешно-душевен смисъл.
Вие знаете, че около седмата си година детето се променя и външен израз на тази промяна е смяната на зъбите; около неговата четиринадесета година външен израз на промяната е половата зрялост. Това са телесни промени. Но вглъбявайки се в мисълта за Великдена, първите християни се чувствуваха променени във вътрешно-душевен смисъл. Така те чувствуваха, че се издигат на една по-висока степен от живота.
към текста >>

79. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Напротив тя напълно е била отдадена и обработвала онова, което като фино изкуство и като задълбочено - не искам да кажа мислене, но вглъбяване, - е донесено в арабската култура от Азия, донесено през Африка до Испания.
Това, което ви разказвам, колкото е възможно е далеч от всяко интелектуалистично умуване. Аз даже ви показах, че трябваше да стигна до този резултат по околен път. Но по този околен път се стига до констатацията, че във Франц Шуберт се крие една преродена мавърска личност, една личност от кръга на маврите, която по онова време е била твърде далече от това, да обработва нещо музикално в своята душа. Напротив тя напълно е била отдадена и обработвала онова, което като фино изкуство и като задълбочено - не искам да кажа мислене, но вглъбяване, - е донесено в арабската култура от Азия, донесено през Африка до Испания.
към текста >>

80. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И когато се вглъбяваме в творбите на Конрад Фердинанд Майер, ние вече забелязваме, как той е потопен в една духовна душевност, която винаги е готова да се откъсне от физическо-телесното.
Конрад Фердинанд Майер е особена загадка за онзи, който вътрешно разглежда неговия живот и същевременно до най-висока степен може да се възхищава на неговите поетически творения. Поетическите творения на Конрад Фердинанд Майер в тяхната форма имат чудесен хармоничен стил, така че можем да кажем, че това, което живее в Конрад Фердинанд Майер, то всъщност постоянно се носи малко над земното по отношение на стила, а също и по отношение на начина на мислене, на усещане и чувстване. И когато се вглъбяваме в творбите на Конрад Фердинанд Майер, ние вече забелязваме, как той е потопен в една духовна душевност, която винаги е готова да се откъсне от физическо-телесното. Когато поставим пред себе си по-благородните поетически творения на Конрад Фердинанд Майер, а също и неговите съчинения в проза и ги разгледаме, ние си казваме: - Тук има нещо творческо, което постоянно иска да израсне над връзката с физическото тяло. - То се е изразило чрез това, че Конрад Фердинанд Майер в своето въплъщение като Конрад Фердинанд Майер фактически трябваше да изживее болестни състояния, при които душевно-духовното до много висока степен се отделяше от физическо-телесното, така че се явяваха налудничави състояния, или поне такива състояния, които бяха подобни на умопомрачение. Тук забележителното се състои в това, че най-хубавите неща от него са създадени в такова състояние на отделяне на духовно-душевното от физическо-телесното.
към текста >>

81. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тези тела действат така, че няма възможност да се постигне онова голямо вглъбяване, онази голяма вътрешна концентрация на душевните сили, която още беше възможна в 3-то, 4-то столетие след появата на християнството.
Виждате ли, още от 3-то, 4-то следхристиянско столетие беше така, че душата можеше много да се задълбочи чрез знанието за истините на посвещението, защото в 3-то, 4-то столетие телата, предимно в областите на Южна Европа и на Близкия Изток, следваха душата и те вътрешно така извършваха своите органически функции, че можеха да следват душата. Днес този, който, може би, още като посветен през първите християнски столетия е живял с много задълбочена, много мъдра душа, сега трябва да се потопи в едно от човешките тела, които поради протеклото развитие оттогава насам, са насочени преди всичко към външния свят, живеят във външния свят. Тези тела действат така, че няма възможност да се постигне онова голямо вглъбяване, онази голяма вътрешна концентрация на душевните сили, която още беше възможна в 3-то, 4-то столетие след появата на християнството. И така, в развитието на Земята можеше да се случи следното. Аз ви разказвам именно неща, които се предлагат на ясновиждането.
към текста >>

82. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Мистичното вглъбяване на тази личност беше насочено към това, да разбере, откъде мисленето получава своето вдъхновение.
И така той се оттегли в един вид отшелничество, за останалата част от своя живот стана отшелник, който обаче от вътрешния стремеж на неговата душа следваше един съвсем особен път. Той се посвети именно на този път да изследва произхода на мисловната инспирация. Мистичното вглъбяване на тази личност беше насочено към това, да разбере, откъде мисленето получава своето вдъхновение. Това живееше в него като един единствен, велик копнеж - да намери произхода на мисленето в духовния свят. И накрая тази личност беше изцяло изпълнена с този копнеж. Тя умря с този копнеж, без чрез това да може да намери в този тогавашен земен живот едно конкретно заключение, без да може да намери отговор на въпроса, който я измъчваше. Тогава времето беше още неблагоприятно за намирането на такъв отговор.
към текста >>

83. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Все пак вглъбяването в идеите на антропософията остава най-сигурното, което може да насочи днес човека нагоре към духовното, само ако той иска.
Който може и иска да разбере, че са необходими сили, енергия и постоянство, за да се преобрази в духовност това, което принадлежи на днешното време - интелектуализма, така че мислите, идеите да се издигнат в духовния свят и човек да може с идеите да намери пътя нагоре към духа, както намира този път надолу към природата, който иска да разбере това, той трябва да бъде наясно с факта, че на първо време интелектуализмът предлага мислимо най-силните пречки за изявата на намираща се в душата духовност. И само тогава, когато, насочваме вниманието си върху това, ние ще намерим като антропософи вътрешния ентусиазъм да приемем идеите на антропософията, които трябва да държат сметка за интелектуализма на епохата и ще трябва да приемат дрехата на съвременния интелектуализъм. Но един такъв човек ще може също да се проникне с това, че с неотнасящите се към външния сетивен свят идеи на антропософията той е призван да схване онова, към което се отнасят тези идеи - духовното. Все пак вглъбяването в идеите на антропософията остава най-сигурното, което може да насочи днес човека нагоре към духовното, само ако той иска.
към текста >>

84. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

С това художникът се издига над обикновения действителен живот, и той ни възвисява нас, които се вглъбяваме в неговите творения, възвисява ни заедно със себе си.
Взет в този смисъл, художникът ни се явява като продължител на мировия дух; той продължава сътворението по-нататък там, където мировият дух, го изоставя от ръцете си. Художникът ни се явява във вътрешното побратимяване с мировия Дух и изкуството ни се явява като продължение на природния процес. С това художникът се издига над обикновения действителен живот, и той ни възвисява нас, които се вглъбяваме в неговите творения, възвисява ни заедно със себе си. Той не твори за света, който свършва, а израства над този свят. Гьоте прави този негов възглед да бъде изказан от музата към художника със следните думи в неговото съчинение "Апотеоз на художника":
към текста >>

85. ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Сетивното изживяване при музикалното изживяване е вече съществено по-вглъбено, отколкото за другите изживявания, защото за него ухото е всъщност само един рефлекторен орган.
Става въпрос за това, да се разбере по-дълбоко как е изразено цялостното тоново изживяване в човека. То е изградено така, трябва да кажа това още веднъж, че всички понятия за него са напълно объркващи. Човекът е едно тричленно същество - нервно-сетивен човек, ритмичен човек, крайников веществообменен човек. Това е вярно във всяко друго отношение, но за музикалното изживяване не е напълно вярно. За музикалното изживяване не е налице сетивното изживяване в същия смисъл, както за другите изживявания. Сетивното изживяване при музикалното изживяване е вече съществено по-вглъбено, отколкото за другите изживявания, защото за него ухото е всъщност само един рефлекторен орган. Ухото не свързва човека по същия начин с външния свят, както го свързва например окото. Окото го свързва с външния свят за всички форми на видимото, също и за видимите форми на изкуството. Окото е от значение също за художника, не само за наблюдаващия природата. Ухото е от значение за музиканта само дотолкова, доколкото то е в състояние да изживява, без да стои в такава връзка с външния свят, както например окото. Ухото е от значение за музикалното чрез това, че е изключително рефлекторен апарат.
към текста >>

Защото терцовото изживяване вглъбява цялото музикално усещане.
И преходът към терцовото изживяване, което всъщност продължава до четвъртата следатлантска епоха - тогава терцовото изживяване не бе напълно изявено, всъщност бе налице квинтовото изживяване; китайците имат днес все още това квинтово изживяване, - този преход към терцовото изживяване означава за същото историческо време това, че човекът чувства музиката във връзка със своето собствено физическо устройство; че той, така да се каже, чрез изживяването на терците се чувства земен човек, музикант. По-рано, при квинтовото изживяване, той казваше: Ангелът в мен започва да става музикант. Музата говори в мен. Възможност да бъде казано „Аз пея“ съществува едва когато влиза в сила терцовото изживяване. Тогава човек може да започне да чувства себе си като пеещ. Защото терцовото изживяване вглъбява цялото музикално усещане. По-рано в квинтовото време нямаше никаква възможност да се оцвети музикалното с участието на субективното. Участието на субективното, преди да навлезе терцовото изживяване, беше такова, че субективното се чувстваше отнесено, чувстваше се пренесено в обективното. Едва при терцовото изживяване стана така, че субективното се чувстваше почиващо в самото себе си и човекът започна да свързва своето усещане за съдбата, усещането за съдбата в обикновения живот с музикалното. Така започна да има смисъл това, което в квинтовото време изобщо нямаше смисъл. Мажор и минор нямаха още никакъв смисъл в квинтовото време.
към текста >>

Човекът е ту в себе си, ту навън, душата трепти насам-натам между всеотдайност и вглъбяване в себе си.
Човек не можеше още да говори за мажор. Разделянето на мажор и минор, тази забележителна взаимовръзка на човешката субективност, на същинския вътрешен чувствен живот, докато този чувствен живот е свързан със земната телесност, започва първо в хода на четвъртата следатлантска епоха и е свързано с терцовото изживяване. Тогава навлиза разликата между мажор и минор. Тогава започва връзката на субективно душевното с музикалното. И човекът може да нюансира музикалното; появява се колоритът в музиката. Човекът е ту в себе си, ту навън, душата трепти насам-натам между всеотдайност и вглъбяване в себе си. Едва чрез това музикалното бива приближено до човека по подходящ начин. Така че може да се каже: В хода на четвъртата следатлантска епоха започва терцовото изживяване; по това време започва възможността в музикалното да се изразява мажорното и минорното настроение. Все още се намираме на този етап и това може да онагледи едно разбиране на целия човек, което разбиране обаче трябва също напълно да излезе от обикновените понятия.
към текста >>

86. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Вглъбяването дойде едва по-късно.
Сега трябва да си представим връзката на по-древния музикален човек с неговия инструмент във висша степен като едно единение. Гъркът се чувстваше принуден като актьор да подсили гласа си с инструмент. Вглъбяването дойде едва по-късно. По-старото време притежаваше такава музикалност, че човекът чувстваше как носи в себе си един кръг от тонове, който не достига надолу до областта на контратоновете и нагоре до тоновете от втора октава, а е един затворен кръг. Той имаше съзнанието: На мен ми е даден един тесен кръг от музикалното. В космоса музикалното продължава по-нататък в две посоки. Ето защо се нуждая от инструменти, за да се доближа до това космическо музикално. И ако човек иска да опознае цялото музикално взаимоотношение, трябва да се вземат под внимание другите музикални елементи.
към текста >>

Моята „Теософия“ е написана по времето, в което хората изживяват терцата, следователно във времето на вглъбяването.
и понеже 6 и 7 се припокриват, както и 3 и 4 се припокриват, получих също седмочленния човек за „Теософията“. Но тази книга не би могла никога да бъде написана в квинтова-та епоха, защото в нея цялото духовно изживяване беше дадено чрез това, че в седемте скали човек имаше числата на планетите, а в дванадесетте квинти - числата на животинския кръг. Тогава в квинтовия кръг беше дадена голямата тайна за човека. В квинтовата епоха не можеше да се пише абсолютно нищо друго за теософията, ако не се стигнеше до седемчленния човек. Моята „Теософия“ е написана по времето, в което хората изживяват терцата, следователно във времето на вглъбяването. Духовното трябва да се търси по начин, подобен на този, по който човек слиза чрез деление от квинтовия интервал към терцовия интервал. Така, от една страна, трябваше да разделя отделните части. Вие можете да кажете: Другите книги, които говорят за сед-мочленния човек, са просто от традицията на квинтовата епоха, от традицията на квинтовия кръг. Моята „Теософия“ е от времето, в което терцата играе голямата музикална роля. Когато се стигне до терцата, се появява объркването, от което се получава неясното себеусещане между 3 и 4, следователно между тялото на усещането и душата на усещането.
към текста >>

При едно още по-голямо вглъбяване на човека, той ще усети секундата и накрая отделния тон.
Секстата пък стои помежду им. И така, можем да забележим: Тези три стъпала, септима, секста, квинта, човекът изживява в отдалечаването, с квартата влиза в себе си, с терцата той е вътре в себе си. Октавата в нейното пълно музикално значение той ще изживее в бъдеще. Същинското изживяване на секундата човек днес още не е достигнал. Това са нещата, които се намират в бъдещето. При едно още по-голямо вглъбяване на човека, той ще усети секундата и накрая отделния тон. Аз не знам дали някои си спомнят, че веднъж при поставяне на въпроси в Дорнах[3] казах, че отделният тон ще бъде почувстван като една музикална диференцираност, че вече в отделния тон ще се намира музикално диференцираното.
към текста >>

87. Списък на цитатите за музиката. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Вглъбяване в годишните празници.
2 май 224 Човешката душа в нейната връзка с божествено- духовните индивидуалности. Вглъбяване в годишните празници. Индивидуализираният логос и изкуството, творчество от Словото на духа.
към текста >>

Вглъбяване в годишните празници.
23 май 224 Човешката душа в нейната връзка с божествено- духовните индивидуалности. Вглъбяване в годишните празници. Устройване на празника Михаели от духа. Загадката на вътрешния човек.
към текста >>

88. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Винаги намираме тази дълбочина на чувството, това вглъбяване, което се разпростира върху всички слоеве на населението.
Като продължим по-нататък, идваме до германските мистици и царството на Рейн, чрез които вътрешна топлота се е изливала върху много хора. Не само са я изпитвали най-висшите духовници, но и онези, които са обработвали земята и тези в ковачниците. Всички те бивали носени от потока на това време. Още по-нататък идваме до Никола Сузан /1400-64/ и така вървим във времето, докато стигнем края на Средните Векове. Винаги намираме тази дълбочина на чувството, това вглъбяване, което се разпростира върху всички слоеве на населението.
към текста >>

Чувството непрекъснато намалява и вглъбяването изчезва.
Ако сравним това време, с времето, което го е последвало, с периода, който започна в 16-то столетие и се разпространило до наше време, ние забелязваме огромна разлика. Още в началото намираме Коперник, който чрез една обширна идея, сполучи да поднови духовния живот, чиято мисъл така се внедрява в мисленето на човечеството, че който би вярвал днес нещо друго се смята за глупак. Виждаме Галилей, който открива закона за гравитацията, като наблюдавал люлеенето на една черковна лампа в Пиза. Стъпка по стъпка следваме протичането на времето до нашето столетие и навсякъде намираме противоположното, точно противоположното на Средните Векове. Чувството непрекъснато намалява и вглъбяването изчезва. Интелектът излиза на преден план и хората стават по-умни.
към текста >>

89. 1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

След това трябва да знаем точно кои деца се самовглъбяват и са склонни към дълги размишления; това са меланхоличните деца.
След това трябва да знаем точно кои деца се самовглъбяват и са склонни към дълги размишления; това са меланхоличните деца. Те са трудно достъпни за въздействията на външния свят. Те размишляват затворени в себе си и ние оставаме с впечатлението, че те са заети с нещо вътре в себе си.
към текста >>

90. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

С по-голямо удоволствие те се вглъбяват в себе си н лесно се изморяват при физически занимания.
Ф.: Аз мислех, че меланхолични деца ще имат много по-малък интерес към ритмичните упражнения, към тактуването, т.е. към всички упражнения, свързани с необхватността на човешката същност. С по-голямо удоволствие те се вглъбяват в себе си н лесно се изморяват при физически занимания. Сигурно би могло когато другите правят упражнения, тези деца да ги съпровождат с песен или да казват в такт някакво стихотворение. Така ще бъдат въвлечени в ритъма без физическо напрежение. Възможно е също децата да отказват тези упражнения, защото в тях е заложена тенденцията никога да не навлизат напълно в нещата, а да задържат в себе си част от своята същност. Тогава би трябвало да се освободят, да скачат в ритъм, за да се ангажират изцяло. В същото време те са обективни.
към текста >>

91. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Това изпълнено с удивление вглъбяване ни разкрива това, което се разиграва между вселената и човека.
С платоническата космическа година? Тук ние граничим с най-външните звена и взаимовръзки в климатичните промени на големите природни процеси. В тези големи природни процеси ние променяме нашия образ, нашия човешки образ, така че могат да въз никнат последователни расови обособявания и т.н. Но ние граничим и с всичко онова, което протича в по-кратката външна качествена смяна, ние граничим с това, което ни носят последователните години, което ни носят дните, накратко, като хора ние се развиваме между тези две най-външни граници, но ние се еманципираме в средата, защото по отношение на средата и в Макрокосмоса се намесва един странен елемент. Човек наистина може да изпадне в удивление, ако остави да действува върху него този според 25920 години приблизително пореден ритъм. Това изпълнено с удивление вглъбяване ни разкрива това, което се разиграва между вселената и човека. И ако човек се вглъби изцяло, тогава целият свят, включително и човекът, ни се вижда подреден според мярка, число и тегло. Всичко, бих желал да кажа, с по чуден начин подредено, и все пак това е една човешка сметка. Но по тази причина на решаващите места, когато започнем да ги разглежда ме, макар че е валидно, макар че е заложено вътре, на решаващите места ние винаги трябва да вмъкваме странната дума, приблизително. Сметката никога не излиза съвсем точно. Рационалността е вътре, тя е вътре, тя е тук, тя живее, тя действува: живее всичко това, което аз описах.
към текста >>

92. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

И ако за целта на Вашето езотерично вглъбяване, скъпи мои приятели, Вие желаете да отнесете от пасторската медицина със себе се едно обобщение на този курс, тогава вземете със себе си тези слова, които гласят:
И ако за целта на Вашето езотерично вглъбяване, скъпи мои приятели, Вие желаете да отнесете от пасторската медицина със себе се едно обобщение на този курс, тогава вземете със себе си тези слова, които гласят:
към текста >>

93. 5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Когато искаме да изследваме това съзнание в неговото съдържание чрез просто мислител но вглъбяване в нашата душевна вътрешност, както вършат това плуващите в мъглите мистици, ние не стигаме тогава всъщност до нищо друго, освен до възпоминания вътре в това съзнание, които са се натрупали в течение на нашия живот от раждането насам, от нашето детство насам.
Както показах вече вчера, на другата страна стои проблемът на съзнанието. Когато искаме да изследваме това съзнание в неговото съдържание чрез просто мислител но вглъбяване в нашата душевна вътрешност, както вършат това плуващите в мъглите мистици, ние не стигаме тогава всъщност до нищо друго, освен до възпоминания вътре в това съзнание, които са се натрупали в течение на нашия живот от раждането насам, от нашето детство насам.
към текста >>

94. Съдържание GA_354 Сътворението на света и човека

Самовглъбеността на индийската култура.
Китайците устройвали империята си по модела на небето. Китайската реч и писменост се образуват на различен принцип. Особености на древната китайска живопис. Китайците са открили барута и книгопечатането хиляди години преди европейците. Европеизиране на китайската и на японската култури. Самовглъбеността на индийската култура. Контрастът между древните индийци и китайци.
към текста >>

НАГОРЕ

5.1369209289551